Начало История на медицината Арди: най-ранната представителка в родословното ни дърво?

Арди: най-ранната представителка в родословното ни дърво?

От 1994г.

Арди: най-ранната представителка в родословното ни дърво? - изображение

Частично запазеният скелет от женски индивид, причисляващ се към вида ардипитекус рамидус вероятно е сред най-старите представители на родословното дърво на хората. Ключовите фосили от този хоминид били открити през 1994 година в етиопската област Аваш от екипа на палеонтолога Тим Уайт. Те дали на находката си името Арди. Любопитен факт е, че останките съчетават по неповторим начин чертите на приматите и хората. Арди се е придвижвала свободно сред дърветата, помагайки си с палеца на крака, тазовите кости били по-къси и широки, отколкото при приматите. Това показва, че най-вероятно ардипитекус рамидус са ходили на два крака.

Скелетът на Арди (номерът на находката е „ARA-VP-6/500”) е на около 4,4 милиона години. До този момент в професионалните среди на палеонтолозите находката все още се смята за един от най-добре запазените скелети. Въпреки това, когато били открити, костите на Арди били толкова крехки, че се разпадали при докосване, което възпрепятствало работата на екипа на Тим Уайт. Поради това, че ронливите фосили не можели да се вземат от скалните пластове, които се натрупвали върху тях в продължение на милиони години, екипът на Уайт бил принуден да вземе цели скални блокове. Те се транспортирали към Националния музей на Етиопия, а обработката на фините фосили и фрагменти продължила на място. Костите били подложени на анализ и реконструкция чрез микро-компютърна томография и компютърна томография.

Скелетът на Арди включвал голяма част от черепа и зъбите, ръцете, краката и тазовите кости. Вместимостта на черепната кухина е 300-350 кубически сантиметра, а лицевият дял на черепа е малък с тънки скулови кости.  Резците не били способни да се сдправят с груби храни. Лицето на Арди не било изпъкнало като при другите примати, а надочните дъги не били така изразени. Формата на черепа подпомагала изправения начин на придвижване. Арди била висока около 120-130 см и тежала около 50 кг. Тези размери са подобни при шимпанзетата.
Ключово еволюционно предимство, което помогнало за съхранението на вида Ардипитекус рамидус е формата на палците на ръцете. При свиване те можели успешно да се противопоставят на останалите пръсти. Това позволявало да се извършват фини движения, характерни единствено за хората.

Пръстите на краката при ардипитеките също са различни от тези при другите примати. С тях те успешно са можели да улавят клоните на дървета. Благодарение на уникалната им костна структура на пръстите и масивните стави се позволявало леко пружиниране на краката. Този начин на ходене се подпомагал допълнително и от S-образната извивка на гръбначния стълб, която заедно с гръдния кош защитавали вътрешните органи на тези хоминиди. Въпреки това противопоставимите големи пръсти и специфичната форма на тазовите кости все още не може да се докаже със сигурност, че ардипитеките са ходили като по-късните представители на човешкия род.

0.0, 0 гласа

БИБЛИОГРАФИЯ

1. http://humanorigins.si.edu/evidence/human-fossils/fossils/ara-vp-6500

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

Направления в медицинатаЛюбопитноЛайфстайлСнимкиРецептиНовиниАнкетиЗдравни съветиСоциални грижиЛичностиОрганизацииХранене при...Клинични пътекиНормативни актовеСпортЛечения