Начало История на медицината Британският анестезиолог Гордън Джаксън Рийс и методите му за справяне с болката при децата от 1950 година

Британският анестезиолог Гордън Джаксън Рийс и методите му за справяне с болката при децата от 1950 година

От 1950г.

Британският анестезиолог Гордън Джаксън Рийс и методите му за справяне с болката при децата от 1950 година  - изображение

Някъде до средата на двадесети век преобладаващото мнение сред педиатрите било, че пеленачетата могат да се похвалят с намалена чувствителност към болезнени усещания. Затова до разглеждания период било повсеместно прието на бебетата да се прилагат минимални упойващи средства в хода на хирургическите процедури. Темата продължила да вълнува педиатричните експерти и след това, когато упойките все повече започнали да намират мястото си в детската хирургия.

През 50-те години британският анестезиолог Гордън Джаксън Рийс въвел специален метод в детската анестезия, който по-късно щял да стане известен с името "Ливърпулска техника ". Рийс модифицирал част от педиатричното анестетично оборудване, с цел усъвършенстване на наблюдението на дихателните движения на упоеното дете и осигуряване на механична вентилация/командно дишане/, в случай на нужда. Едновременно с това, английският медик въвел в практиката химичния агент кураре и много други релаксанти, а също и азотния оксид и кислорода без етер. През 1950-та, в дискусия относно анестезията, Джаксън Рийс заявил, че новороденото е много по-различно  от възрастния индивид по отношение устройството на нервно-мускулната си структура и физиология, като посочил редица механични различния, разлика в чувствителността на респираторната система, на мускулния тонус и други. Въпреки че, като цяло, бил страстен привърженик на употребата на мускулни релаксанти и на "по-скромното" използване на анестетици, специалистът вярвал, че контролът на дишането при малките пациенти, току-що появили се на бял свят, бил възможен с "лека" анестезия и без участието на гореспоменатите релаксанти /именно заради споменатите структурни и физиологични разлики между малчуганите и възрастните/. Рийс считал, че възможните рискове по време на хирургически манипулации при доносените бебета спокойно можели да се дефинират като незначителни, тъй като нивата на кортикостероиди в кръв, взета от пъпната връв, съответстват с тези на кръвта на майката. В резултат на тази подробност, лекарят стигнал до заключението, че хирургическата травма била по-малка с раждането, а нивата й бързо нараствали през първата седмица от живота на детето. Гордън предположил, че за оптимален оперативен период трябва да се приемат първите 24 часа от съществуването на човек.

Рийс коментирал в книгата си "Anaesthesia in the newborn" от 1950-та и нещо друго - че негови колеги препоръчвали употребата на морфин като упойка дори и за най-малките пеленачета. Британецът обаче не смятал препарата за необходим в лечението на тези пациенти. "Това третиране [с морфин] се прилага с цел улесняването и гладкото поддържане на анестезията и изглежда, че се предпочита в случаите, когато дишането не трябва да се подпомага или да бъде контролирано. Все пак, при този вид анестезия се налага вдишването на агенти, което превръща въпросния процес в много по-досадна и продължителна процедура." ("Anaesthesia in the newborn", 1950-та, стр. 1421-ва).

Малко по-късно, в своя статия от 1960-та, Рийс обсъдил доста по-подробно и евентуалните усложнения, които биха могли да настъпят при осъществяване на педиатричната анестезия. Той обърнал внимание на факта, че при бебетата под шестмесечна възраст се наблюдавало тенденцията, в отговор на използваната упойка, те да развиват хипотермия, а по-големите хлапета – хипертемия. По онова време първата диагноза била по-лесна за преодоляване, но втората понякога довеждала до конвулсии на тялото и до смърт. Станало ясно, че премедикацията с атропин и анестезията с етер повишавали риска от фатален край. През 1960-та експертът коментирал в своя труд "Paediatric anaesthesia" от 1860-та: "Несъвършената дихателна система на бебето в първите дни от живота му и опасностите от хипертермия при по-големите деца предполагат, че контролираното командно дишане по време на анестезия има специално значение. То трябва да се възприема от специалистите като съществена част на продължителните операции и е особено препоръчително за по-кратките процедури. Анестезията може да се прилага в много лек вариант с азотен оксид/кислород и релаксант, в резултат на което възстановяването е бързо. ... Има, следователно, убедителни практически и теоретични причини за провеждане на анестезия с контролирана вентилация, релаксанти, азотен оксид и кислород. "  

Никак не е случайно, че Гордън Джаксън Рийс се смята от медицинските историци за пионер в прилагането на анестезия в детската хирургия.

Снимка: everystockphoto.com/peasap

Статията е част от историята на:

5.0, 1 глас

БИБЛИОГРАФИЯ

http://oxfordmedicine.com/view/10.1093/med/9780199642656.001.0001/med-9780199642656-chapter-1#med-9780199642656-bibItem-30


ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

СнимкиОрганизацииСпециалистиЛюбопитноНаправления в медицинатаЛеченияНормативни актовеКлинични пътекиЗаведенияСоциални грижиАлтернативна медицинаНовиниЗдравни съвети