Начало История на медицината Времева линия, описваща значими исторически събития в областта на биологията. Част 6

Времева линия, описваща значими исторически събития в областта на биологията. Част 6

От 1872г.

Времева линия, описваща значими исторически събития в областта на биологията. Част 6 - изображение

Записването, систематизирането и съхранението на факти от историята на биологията е започнало с формирането на първите култури. Важни моменти от развитието на науката може да се проследят чрез своеобразна времева линия, описваща значими исторически събития в областта на биологията.
Тя е следната:

1872-76



Експедицията "Challenger" значително разширява човешкото познание за разнообразието на морските биологични видове

1873



Антон Шнайдер наблюдава и описва поведението на ядрените нишки  (хромозомите) по време на клетъчното делене в свое изследване. Той описва изключително точно процеса  митоза при животински клетки.

1874



Сър Уилям Уитни Гъл описва заболяването микседем, характеризиращо се с атрофия на щитовидната жлеза.

1874



Вилхелм Уилем обяснява как протичат морфологичните промени в ембриона.

1874


Ернст Хекел, създава таксономичната биологична група "Хордови"

1875



Едуард Страсбургер описва фазите на митотичното клетъчно делене.

1876

Фердинанд Джулиъс Кон изучава процеса на образуване на спори при Bacillus subtilis. Кон подпомага работата на Робърт Кох в областта на антракса .

1876



Робърт Кох доказва, че антраксът се причинява от специфичен организъм. Впоследстие се публикуват постулатите на Кох за доказващи, че микроорганизмите са причина за определени инфекциозни заболявания.

1878



Ернст Абе, работещ за "Zeiss Optical Works", разработва първия петролен имерсионнен микроскопски обектив.

1880

Алфонс Лаверан доказва, че причинителят на малария е протозой.

1880-90



Уолтър Флеминг, Едуард Страсбургер Едуард Ван Бенеден изясняват основни факти около клетъчното делене, а подчертавайки важността на качественото и количественото разпределение на хромозомите към дъщерните клетки.

1881



Луи Пастьор демонстрира ефективността на неговата ваксина срещу бяс.

1882



Иля Мечников изучава ролята на фагоцитозата, подпомагаща действието на имунната система на морската звезда.

1882



Вилхелм Теодор Енгелман открива, че червената светлина е най-ефективна при фотосинтезата.

1883



Камило Голджи и Сантяго Рамон разработват и усъвършенства техника на оцветяване със сребърен нитрат, за да се получи напълно нова визуализация на сложните връзки между невроните.

1883



Макс Рубнер установява, че скоростта на метаболизма е пропорционална на площта на повърхността на тялото .

1883



Пиер Дюкльо въвежда практиката имената на ензимите да се получават от тези на субстратите, добавяйки наставката "-аза".

1883



Едуард Ван Бенеден обявява принципите на генетична приемственост между хромозомите и отчита случаи, при които се наблюдава хромозомна редукция при формирането на гаметите. Сперматозоидите и яйцеклетките са хаплоидни, а при оплождане се възстановява диплоидния хромозомен набор.

1884



Кристиан Йоахим Грам въвел своя метод на оцветяване и класифициране на бактерии.

1884



Иля Мечников предлага клетъчната теория за имунитета и печели Нобелова награда.

1884



Сванте Арениус и Фридрих Осуалд независимо един от друг дефинират киселините като вещества, които в разтвор или стопилка се дисоциират на  водородни катиони  и киселинни аниони.

1885


Карл Рабл теоретизира индивидуалността на хромозомите във всички етапи на клетъчния цикъл.

1885



Луи Пастьор за пръв път ползва своята ваксина срещу бяс при Джоузеф Майстер.

1886



Сър Виктор Александър Хейдън Хорсли предизвиква кретенизъм и микседем при маймуни, на които експериментално са отстранили щитовидната жлеза.

1886



Пиер Мари напълно описва симптомите при акромегалия.

1886



Биологичната станция "Woods Hole" е създадена.

1887



Август Вайсман разработва всеобхватна теория за хромозомното поведение по време на клетъчното делене и оплождането. Прогнозира и настъпването на явлението мейоза.

1887



Емил Фишер разработва структурните модели на протеините.

1889



Байрън Джоузеф фон Меринг и Оскар Минковски описват на симптомите на диабет при кучета с експериментално премахната част от панкреаса. Те са получили допълнително доказателство за ендокринната функция на Лангерхансовите острови през 1893 година.

1890



Ричард Алтман описва процедури за оцветяване митохондрии, изучава разпространението им и констатира, че те имат метаболитна и генетична автономия.

1891

 

Джордж Редмейн Мъри съставя серум от щитовидна жлеза на овца. С него постига значителен успех и подобряване на състоянието на пациенти, страдащи от хипотиреоидизъм.


1891



Мари Еуген и Франсоа Тома Дюбоа открили изключително стар човешки скелет, който нарекли Pithecanthropus erctus, станал известен като Хомо еректус.

1892



Дмитрий Ивановски открива болестотворни агенти, многократно по-малки от бактериите, които нарича вируси.

1893

Вилхелм Осуалд открива каталитичната функция на ензимите.

1894



Емил Фишер провежда обширна поредица от изследвания, които поставят основите на нашите съвременни представи за ензимната специфичност.

1895

 Вилхелм Конрад Рьонтген открил рентгеновите лъчи. Почти веднага той ги приложил, за да  визуализира телесните структури и да предизвика генетични мутации.


1896



Юген Бауман съобщава, че за добро здраве на щитовидната жлеза е необходима определена концентрация на йод, под формата на органични съединения.

1897



Карл Фердинанд Браун изобретява осцилоскопа.


1897



Габриел Бертран въвежда термина "коензим", за да назове неорганичните вещества, които са необходими, за да се активират определени ензими.

1897



Джон Джейкъб Абел и A. Кроуфорд изолират хормон, наречен по-късно от епинефрин.

1897



Канадската организация за геоложки проучвания открива добре съхранени фосили на динозаври, живели през периода на късна Креда.

1897

Роналд Рос описва жизнения цикъл на плазмодия (Plasmodium).

1898

Крофт и Хил обявяват първата ензимна синтеза, съставяйки изомалтозата.

1898

Чарлз Рийд Барнс въвежда термина "фотосинтеза".

1898



Уолтър Флеминг определя броя на хромозомите, които са 24 хомоложни двойки за всеки човек.

1898-1904


Уолтър Бредфорд Канон използва рентгенови лъчи, за да изследва движението на храната в храносмилателната система.

1899



Първият международен конгрес по генетика се провежда в Лондон.

1899



Германската фармацевтична компания Beyer пуска на пазара лекарство, известно като "Аспирин на Байер".

1899



Ричард Алтман преименува "нуклеина" в "нуклеинова киселина".

1900



Кърт Хербст използва несъдържаща калций морска вода, за да отдели бластомери от морски таралеж.

1900



T. Чембърлейн предлага теория за сладководния произход на гръбначните животни, основана
на откритието на фосили от гръбначни животни.

1900

Карл Ландщайнер открил кръвна група А, Б и 0 при човека.

1901

T. Алдрих изолира вещество от надбъбречната медула, което има хормонална активност. Нарича го "адреналин".

1902



Карл Ландщайнер открива кръвна група AB.

1902


Емил Фишер и Франц Хофмайстер доказват, че протеините са съставени от полипептидни вериги.

1902



Чарлз Робърт Рише изследва състояние, което наименува като анафилаксия.

1903



Уилям Мадок Бейлис и Ърнест Хенри Старлинг откриват секретина. Това е хормон, произвеждан от чревната лигавица и действал главно на панкреаса.

1903



Карл Нюбърг първи въвежда термина биохимия.

1904


Щолц определя химична формула на епинефрин и съумява химически да синтезира веществото.

1904



Хърбърт Спенсър Дженингс изучава поведението на протозоите.

1905


Ърнест Хенри Старлинг въвежда термина хормон.

1905



Джон Скот Холдейн и Джон Гилис пристли изследва ролята на въглеродния диоксид върху дихателната регулация.

1906

Вилем Ентховен изобретил електрокардиограмата.

1906



Михаил Симеонович Цвет първи използва техниката на хроматографията.

1906-26



Ричард Вилтстер и негови сътрудници откриват химичната структура на пигмента хлорофил.

1907



Луц доказа, че при "мутацията Gigas" във вечерната иглика броят на хромозомите се увеличава двукратно. Това дава началото на производството на изкуствен полиплоидни растения с непроменени качествени, но увеличени количествени белези.

1907



Бертрам Борден Болтууд прилага за пръв път  радиоактивно излъчване, за да се определи възрастта на минерали.

1907



Вилхелм Йохансен показва, че естественият подбор не може да влияе на генетично чисти линии. Поради тази причина естественият подбор може да повлияе само еволюционна промяна, в случай че има източник на генетично разнообразие.

1909



Уилям Ърнест Касъл и Джон Чарлз Филипс трансплантират яйчник от черно морско свинче в женски индивид с бял цвят. Целта на изследването е дали ще се роди черно потомство при оплождане с индивид с черен цвят. Това имаше за цел да докаже, че наследствените характеристики на половите клетки не се влияят от соматични влияния.

1909



Шарл Жул Анри Никол показа, че коремният тиф се предава от въшки.

1910



Джеймс Брайън Херик открил сърповидно-клетъчна анемия.

1910



Сър Хенри Халет Дейл изучава свойствата на хистамин.

1910



Пол Ерлих открива, че лекарството salversan се бори срещу сифилис.

1911



Чарлс Дулитъл Уолкот открил множество фосили на безгръбначни от Камбрии в Британска Колумбия.

1911



Сър Ърнест Ръдърфорд постулира съществуването на атомните ядра.




Алексис Карел развива техниката за производството на тъкан чрез ин витро култура. Той също така разработва нови начини за трансплантация на органи.

1912



Артър Смит Удуърд обявява откритието на Пилтдаунския човек.

1914



Едуард Келвин Кендал изолира на кристален тироксин като активното вещество е произведено от хормона на щитовидната жлеза.

1915



Фредерик Туорд открива вирус, способен да инфектира и унищожава бактерии.


1917



С. Kopec демонстрира ролята на мозъка в метаморфозата на насекоми.


1917



Фернанд Броли открил останки от Seymouria. Това е изкопаема преходна форма на земноводни и влечуги.

1917



Джоузеф Гринел представя концепцията за екологичната ниша.

1919



Франсис Уилям Астън открива елементи, които имат множество различни изотопи в природата. Редки изотопи започнали да се използват като маркери за проучване на биологичните процеси през 1923.

1920



Р. Херцонг допринася за развитието на рентгеновата кристалография.

0.0, 0 гласа

БИБЛИОГРАФИЯ

1. http://www.biologie.uni-hamburg.de/b-online/e01/geschichte.htm

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

Направления в медицинатаЛайфстайлГеографияЗдравни съветиЛюбопитноРецептиНовиниСнимкиСпортОрганизацииПроизводителиСоциални грижиМедицински изследванияАлтернативна медицинаКомпании и организацииЛичностиОткрития