Начало История на медицината Втори закон на Николай Вавилов, свързан с биологичната еволюция

Втори закон на Николай Вавилов, свързан с биологичната еволюция

От 1924г.

Втори закон на Николай Вавилов, свързан с биологичната еволюция - изображение

През 1924 г. биологът и творец на закона за хомологичната изменчивост Николай Вавилов в една от поредните си успешни експедиции, се опитал да разгадае и изучи в детайли културното богатство от растения на Афганистан.

Силно впечатление на руския биолог направили пшеничните поля с плевели от ръж по тях. В Афганистан ръжта не е смятана за плевел, срещали се съвършено диви форми с ронещи се класове. Дивата ръж се разпространявала сама.

В Афганистан възникнали и форми, които запазвали зърното в класа до вършитбата. Заедно с меката пшеница тези зърна добили голямо разпространение от хората в посока север. В района на Украйна и Северен Кавказ земеделците е трябвало да сеят смес от зърна на зимна пшеница и ръж.

По време на студена зима пшеницата замръзвала и само ръжта - бивш плевел, била тази, която ги спасявала от глад. Ръжта станала основна зърнена култура в някои райони на Русия. Там се е зародила и пословицата "Ржаной хлебушко - калачу дедушка". Вавилов бил изумен от огромното богатство от форми, сортове и разновидности на афганистанска мека пшеница. Разновидностите били повече от 100.

Открит бил центъра на произход на културните растения - централноазиатският, а именно родината на меката пшеница, граха, лещата и много други култури. Впоследствие Вавилов и някои негови сътрудници успели да открият и други центрове на произход на културните растения в Средиземноморието и Абисиния, Индостан и Китай, Централна Америка, Перу и Боливия.

Центровете на древното земеделие съвпадали и с областите на опитомяване на основните домашни животни. Азия е дала цели пет главни центъра. За Вавилов най-голямо значение е имал средноазиатският и това става ясно след започване на изучаване на законите за разпределение на рецесивните и доминантните гени в границите на ареала на вида. Централно място в ареала заемали доминантните признаци.

Немногобройните рецесиви се намирали в хетерозиготно състояние и не се проявявали във фенотипа. По-различно било положението в периферните части на областта на разпространение. Там на границата населението било малобройно, от което следва и че степента на инбридинг ще бъде голяма.

Все по-често се срещали рецесивните гени в хомозиготно състояние. Те се проявявали във фенотипа и се подлагали на действието на естествения отбор (и на изкуствения). Селективните процеси са имали за цел да се закрепят тези рецесивни гени, носителите на които се оказват най-приспособени към живота в новите места.

***

Изследванията на Вавилов не спрели дотук. Той започнал проучвания, свързани с възникването на човешките раси. Дотогава на този етап се е значело, че при хората едни признаци са рецесивни, а други - доминантни.

Рецесивни Доминантни
Висок ръст Среден ръст
Светли коси Тъмни коси
Сини и сиви очи       Кафяви и черни очи
Прави коси Къдрави и вълнисти коси
Светла кожа Тъмна, пигментирана кожа
Прав нос Гърбав нос

Установено е, че ако при родители с кафяви очи се роди синеоко дете, не бива да се смята, че с появяването си то противоречи на законите на Мендел. Причината била, че родителите са хетерозиготни и гените, определящи светлия цвят на очите при тях, са в скрито състояние. В "рецесивната колонка" са групирани признаците на населението от Северна Европа - Прибалтика и Скандинавия. В светлината на идеите на Вавилов, развити впоследствие от антрополози е било лесно да се обясни механизмът на възникване на комплекса от признаци, характерен за населението на Северна Европа.

Преди десетки хиляди години великият ледник започнал да се топи, отстъпвайки към планините на Скандинавия. Освободилите се територии били заети от малки групи смели ловци на мамонти и северни елени. Те живеели в малобройни общини, в които, близкородствените бракове били неизбежно чести. С всяко ново поколение, с всеки километър на север от популацията им отпадали доминантните гени. Този процес се наблюдавал не само в Северна Европа.

Вавилов преминал и през труднодостъпния планински район Кафиристан, наричан ("страна на невярващите"). В края на XIX в. емирът Абдурахман разпространявал сред тамошното население мюсюлманската религия, след което преименувал страната в Нуристан - "страна, приела светлина". От това обаче този край на високи планини, дълбоки впадини и редки, разхвърляни махали, не станал по-достъпен. Коренните жители - кафирите били значително по-светлокожи и светлооки от останалото население на Афганистан.

Имало е доста легенди за произхода на кефирите. Смятало се е, че са потомци на войниците на Александър Македонски и дори са намирали в езика им гръцки думи. Според Вавилов въпросът не е в гръцкия произход - процесът на отпадане на доминантни гени от популацията не е задължително свързан с покрайнините на ареала. Главното тук е малобройността и затвореността на популацията, водещи до инбридинг и до висок процент близкородствени бракове.

В крайна сметка се е стигнало до извода, че възникването на рецесивни хомозиготи в покрайнините на ареала е допринесло за естествения отбор. Работата на отбора е да оцени годността на новите форми в новите условия и ако те при дадените условия се окажат приспособени, може да започне работа новият фактор - еволюцията на доминантността. Вече е ясно, че в резултат на отбора рецесивния признак може да стане доминантен.

Статията е част от историята на:

5.0, 1 глас

БИБЛИОГРАФИЯ

"Еволюцията днес", Б.Медников

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

Направления в медицинатаЛайфстайлЛюбопитноНовиниАнкетиОрганизацииПроизводители