Начало История на медицината Джон Лангдън Даун и приносът му за разбирането на синдрома на Даун

Джон Лангдън Даун и приносът му за разбирането на синдрома на Даун

От 1828г.

Джон Лангдън Даун и приносът му за разбирането на синдрома на Даун - изображение

Джон Лангдън Даун бил британски лекар, който пръв детайлно описал т. нар. синдром на Даун, а през 1862-ра го квалифицирал като самостоятелно заболяване, разграничавайки го от умствената изостаналост. Специалистът нарекъл състоянието "монголизъм ", а едва по-късно то получило настоящото си наименование, заслужено взимайки името на откривателя си.

За Джон Лангдън Даун

Джон бил роден през далечната 1828-ма година, в английското градче Торпойнт. На 14 младежът бил принуден да напусне училище и през следващите четири години се трудил в хранителния магазин на баща си. Първите си стъпки по пътя на медицината Даун направил, когато на 18 години заминал за Лондон, за да стажува при хирург, практикуващ в квартала Ийст Енд. Именно тогава мъжът усвоил голям брой базови умения по кръвопускане, поставяне на пластири, вадене на зъби, дозиране на прости по своя състав лекарства.

Понеже никак не бил глупав обаче, Джон осъзнал, че, без необходимото образование, няма как да просперира професионално. Затова бъдещият медик решил да запише начален научен курс, тогава предлаган от Кралската фармацевтична общност. Много бързо той се отличил като способен студент, който за една година взел изпити за две. Намеренията му все пак не били да работи като фармацевт и затова той не пожелал да стане член на въпросната институция, а се завърнал в Торпойнт. В магазина на баща си младежът, използвайки придобитите умения, започнал да продава голям брой медикаменти без рецепта.

Междувременно Кралската фармацевтична общност имала нужда от лабораторен асистент и го поканила да заеме въпросната длъжност. Даун приел, но за кратко, тъй като се разболял (вероятно от туберкулоза) и се завърнал отново в родния си град. Там, на чист въздух и с достатъчно почивка, експертът успял да се възстанови напълно, а през 1853-та, след смъртта на баща си, мъжът стартирал обучението си по медицина в медицинското училище към Лондонската болница. Той се откроил като забележителен студент и в последната година от обучението си заслужено получил златен медал по медицина, хирургия и акушерство, както и медал за най-успешен студент на годината.

В действие

През 1858-ма Джон Лангдън Даун бил назначен за медицински ръководител на приюта за умствено изостанали пациенти в Еърлсууд. Желанието му да се развива професионално във въпросната институция учудила редица негови колеги, защото приютът се славел с подчертано лошата си репутация и бил изключително западнал. Само за няколко години обаче, благодарение на усилията и на неуморния труд на британския специалист, заведението оставило зад гърба си недобрата слава и било напълно преобразено.

Именно там, повлиян най-вече от схващанията на етнолога Джон Конъли, Даун разработил прочутата си класификацията, разделяща пациентите с психични нарушения на пет основни групи. Тази класификация се основала на теорията на Конъли, че от големината на черепа и от специфичните лицеви характеристики на различните раси се определят интелектуалните способности на всеки отделен човек. Даун сам извършил немалко наблюдения и измервания на черепа на свои пациенти и направил стотици снимки, за да илюстрира предположенията си.

През 1862-ра той публикувал първите си размисли по темата в британската медицинска преса. Критиците на експерта твърдели, че класификацията му, освен непълна, съдържа немалко расистки елементи и, че не се основа на сериозни научни доказателства. Така или иначе, в по-късните си разработки, дефинирайки основните белези на т. нар. монголска група, Джон Лангдън, на практика, направил първото подробно описание на пациенти със синдром на Даун. Медикът бил убеден, че състоянието не бива да се приравнява с умствената изостаналост и, че е самостоятелно нарушение, със своя специфика.

"Монголският тип идиотизъм се случва в повече от 10% от разглежданите от мен случаи. Те [пациентите] винаги са вродени идиоти (название, което британецът често използвал в своите трудове, макар че днес думата не се смята за коректна – бел. ред от автора) и никога не са резултат от инциденти от следутробния живот. В повечето случаи, състоянието е следствие от определена дегенерация, причинена при разболяването на родителите от туберкулоза. Те [пациентите] се отличават с изключителни имитаторски умения. […] Тази тяхна способност да имитират може да се култивира и да се доразвие с практическа насоченост. Те [пациентите] обикновено могат да говорят, речта им е удебелена и неясна, но може да бъде подобрена чрез добре ръководена схема от гимнастика на езика. Координационните им умения са анормални, но не са толкова засегнати и могат да бъдат подобрени. Чрез систематични тренировки могат да бъдат постигнати значителни постижения".  ("Observations on an Ethnic Classification of Idiots", 1866г.)

В много свои възгледи за заболяването Джон Лангдън Даун не се оказал съвсем прав, но информацията, която той дал за болестта била наистина полезна и обширна. Нещо повече, лекарят вярвал, че състоянието на пациентите със синдром на Даун със сигурност може да бъде подобрено значително, ако се направят за целта нужните постъпления.

През 1868г. медикът инициирал създаването на специален център за третиране на пациенти с умствена изостаналост, наречен "Нормансфийлд", за който обаче възнамеряваме да ви разкажем в друг материал.

В заключение можем да кажем, че британският лекар се отличил с редица постижения и заслужено се смята за една от важните личности в медицинската история. 

5.0, 1 глас

БИБЛИОГРАФИЯ

https://www.down-syndrome.org/perspectives/94/

http://www.neonatology.org/classics/down.html

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

ЛичностиМедицински изследванияСнимкиНовиниАлтернативна медицинаЛюбопитноЛайфстайл