Начало История на медицината Динамика в развитието на българските нефрологични лечебни заведения от 1969 до 1985 година

Динамика в развитието на българските нефрологични лечебни заведения от 1969 до 1985 година

От 1969г.

Динамика в развитието на българските нефрологични лечебни заведения от 1969 до 1985 година - изображение

В периода от 1969 до 1985 година историята на българската нефрология е съхранила информация за събития, повлияли на динамиката в медицинската специалност. Тази тенденция е засегнала и лечебните заведения, които могат да се определят като основно подкрепящо звено в новосъздадената (през 1973 година) медицинска специалност. Като пример за това може да се  посочи създаването на Научна група по ендемична нефропатия, появата на сектор за диализа при остри интоксикации и ОБН в Института „Пирогов”, обособяването на Катедра по нефрология и Нефрологичната клиника към МА.

И така, през далечната 1969 година къв ВМИ се разкрила Научна група по ендемична нефропатия. За ръководител на групата бил назначен акад. А. Пухлев, като впоследствие към нея се включили неговите колеги медици Ив. Динев, Б. Милев, Цв. Димитров, Д. Дойчинов и Г. Тодоров. До 1980 година развитието на българската нефрология се обогатило благодарение на научни разработки, касаещи клиничните, генеалогичните, морфологичните, генетичните аспекти на заболяването Балканска ендемична нефропия (БЕН).

В Института „Пирогов" също се наблюдавали събития, важни за развитието на нефролоията в България. Най-същественото от тях е учредяването на Сектор за диализа при остри интоксикации и ОБН през 1968 година, а ръководители на структурата станали д-р Т. Тодоров и проф. Монов. Впоследствие работата на медиците, под ръководството на доц. М. Бакърджиев и доц. В. Мушеков довела до появата на малък стационар (медиците в него са се специализирали в извършването пункционна бъбречна биопсия), развила се и перитонеалната диализа (САРД).

Структурните промени, довели от появата на Медицинска академия и НИНУХТ (Научен Институт по нефрология, урология, хемодиализа и трансплантация) впоследствие обособили и Клиниката по нефрология от ИСУЛ. Впоследствие тя била преместена в МА - База 1 ("Александровска болница"). По-късно в блока на II хирургия се разположила новосъздадената Катедра по нефрология на МА, включваща и Нефрологичната клиника.

Любопитна промяна е направена през 1975 година, когато отделението по хемодиализа, част от Клиниката по нефрология на ИСУЛ също се преместена в Александровска болница и се обединила със звеното на лечебното заведение, за да се появи Центърът по хемодиализа, ръководен от д-р 3. Киряков. Първоначално обединеният по този начин диализен център бил част от администрацията на Катедрата по урология, а по-късно бил оразделен като независимо звено, част от НИНУХТ. Съдбата на катедрата е интересна – през 1985 година тя се разединила териториално, разпределяйки работата си в I нефрологична клиника (в Института по ендокринология и гериатрия), II клиника останала в блока на II хирургия.

Статията е част от историята на:

5.0, 1 глас

БИБЛИОГРАФИЯ

1. "История на медицинските науки в България", София, 2013 г., Академично издателство "Проф. Марин Дринов".

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

Компании и организацииНовиниСпециалистиОрганизацииАлтернативна медицинаМедицински изследванияНормативни актовеЗаведенияЛайфстайлИнтервютаЛюбопитноСнимкиСоциални грижиЗдравни съветиКлинични пътекиЛеченияАптекиАнкетиНаправления в медицинатаСпортЛичностиОткритияРецептиГеография