Епидемия от чума в Италия

От 3.1629г.

Епидемията от чума в Италия е продължила от 1629 до 1631 година. Първоначално е обхванала северна Италия. В Милано и Ломбардия губят живота си около 280 000 души. Заразата се разпространява в серия от огнища на чума, които бушуват от 1629 до 1631 в Северна Италия. Този епизод на заболяването се счита за един от последните.

Немски и френски войски пренасят заболяването до град Мантуа през 1629. Това е било още едно катастрофално последствие от Тридесетгодишната война (1618-1648). Венецианската войска, която вече е заразена с болестта предприема оттегляне към централната част на Италия, но за съжаление така допълнително разпространява заболяването.

През октомври 1629 година чумата достига Милано, който е важен голям търговски център на Ломбардия. Въпреки че градът взема ефективни мерки за своето здравеопазване, сред които са карантина и ограничаване на достъпа на германските войници и търговските стоки, чумата продължава да взема жертви. През март 1630 година се локализира голямо чумно огнище, което е вследствие на ежегодния карнавал. То е последвано от втора вълна през пролетта и лятото на 1631. Милано губи около 60 000 души от своето 130-хилядно население. На изток от Ломбардия е разположена Венеция, която е заразена през 1631 година. Градът е тежко засегнат. От 140 000 хиляди души загиват 46 000. Някои историци считат, че драстичната загуба на човешки животи и неизбежното негативно въздействие върху търговията води до цялостен упадък на Венеция като основен център на търговия и политическа власт. Папският град Болоня губи около 15 000 човека, като съседните по-малки градове Модена и Парма също са изключително засегнати. Чумното огнище се разпространява и на север към Тирол и алпийския район на Западна Австрия и Северна Италия.

Чумата в Италия засяга град Флоренция през 1633 година, а районите около Неапол, Рим и Генуа са заразени през 1656 година. През 1630 година чумата в Милано е описана в няколко глави от романа на Алесандро Манцони "Годеница" (от италиански: I Promessi Sposi). Въпреки че действието в романа е художествена измислица, описанията на Манцони предават исторически доказани събития, случили се в опустошения от чумата град Mилан. За целта авторът е провел лични проучвания за коректността на информацията от различни източници. В романа съществува и заличен раздел, описващ екзекуцията на трима човека, които са смятани за преносители на чума. По-късно той е публикуван в памфлет, озаглавен "Storia della colonna infame" ("История на стълба на срама").

Статията е част от историята на:

• История на чумата