Източник, разказващ част от историята на вариолата
От 1978г.
Едрата шарка е заболяване с очевидни и характерни клинични признаци, което става причина толкова драматична и катастрофална епидемия, че се превръща в обект на митове и суеверия сред лекари и историци.
Заболяването се определя като инфекциозно по своя характер. След края на вирусната атака у оцелелите се изгражда доживотен имунитет, а вирулентността не се проявява никога повече. Присъствието на вариолата в ендемичните държави е възможно ако в тях има голяма имиграция.
През 1978 година Макевди и Джоунс съставят своя „Атлас на световната история на населението”, който може да се ползва като източник, разказващ част от историята на вариолата сред някои цивилизации. За съжаление повечето от направените оценки на населението са базирани по-скоро на предположения, на чиято база не биха могли да се получат категорични демографски данни. Въпреки това трудът на двамата автори разкрива подробности за естеството на човешките популации (включително заболеваемостта и смъртността им) от всички области на планетата. Авторите обхващат времевата линия от 400 пр.н.е. до 1978 година. В книгата си Макевди и Джоунс прибавят графики и придружаващи коментари, за да се опишат детайлно всички промени на населението.
Статията е част от историята на:
Библиография
http://whqlibdoc.who.int/smallpox/9241561106_chp5.pdf
СТАТИЯТА е свързана към
- Вирус на вариолата
- Ликвидиране на вариолата в световен мащаб
- Нюйоркска мумия, закована в железен ковчег, се оказва болна от едра шарка
- История на вариолата
- Доказателства за съществуването на вариола в Египет
- Поява на вариола в Древна Япония
- Фактори, допринасящи за разпространението на вариолата
- Разпространение на вариолата в Нова Зеландия
- Вариолизация в испанските и португалските колонии
- Разпространение на вариолата сред монголското население
Коментари към Източник, разказващ част от историята на вариолата