Ключови фактори за развитието на хирургията до 1960 година
От 1540г.
Хирургията е клон на медицината, който се занимава с лечението на нараняванията, вътрешните болести и други увреждания, което се осъществява с ръчни и инструментални и апаратура. Хирургията е толкова стара, колкото и човечеството. В някои древни цивилизации хирургията достига доста високо ниво на развитие. Сред тях са Индия, Китай, Египет и елинистическа Гърция. В средновековна Европа, хирургическата практика не е сред медицинските дисциплини, които се преподават в повечето университети. Там, най-често ролята на хирурзите се е поемала от невежи бръснари, които действат по своя собствена отговорност. Гилдията на бъснар-хирурзите, сформирана през 1540 година в Лондон дава началото на прилагането на някои мерки за контрол на степента на квалификация на хората, извършващи операции. Тази гилдия предшества на английския Кралски колеж на хирурзите.
През 18-ти век, с повишаване на знанията по анатомия, оперативните процедури като ампутация на крайниците, ексцизия на тумори по повърхността на тялото и отстраняването на камъни от пикочния мехур помагат категорично на хирургията да се установи категорично в историята на медицината. Точните анатомични знания подтикват хирурзите да работят по-бързо, точно и уверено. Пациентите започват да бъдат упоявани преди операция с опиум или алкохол, крайниците се връзвали и по този начин ампутациите можели да отнемат от три до пет минути. За съжаление болката, съпровождаща подобни манипулации продължава да ограничава развитието на хирургията до въвеждането на етерната анестезия през 1846 година. Броят на операциите след това се е увеличава значително, но наред с това се забелязва и немалката честота и тежестта на хирургичните инфекции.
В средата на 19 век френският микробиолог Луи Пастьор осъзнава, че бактериите са основните причинители на инфекциозните заболявания, а прилагането на тази теория при лечението на септични рани от английския хирург Джоузеф Листър през 1867 година завършва с разработването на техниките за антисептика, които забележително редуцират нивата на смъртността от инфекции на следоперативните рани. Паралелната поява на анестезията и антисептиката поставят началото на съвременната хирургия.
Откритието на Вилхелм Конрад Рьонтген на лъчи, които впоследствие получават неговото фамилно име в началото на 20-ти век добавя още един важен диагностичен инструмент за развитието на хирургията, а откритието на кръвните групи през 1901 г. от австрийския биолог Карл Ландщайнер прави кръвопреливането безопасно.
В периода от 1930 г. до 1960 г. започва вливането на антибиотици и други медикаменти чрез интравенозна инфузия, за да се улесни борбата на организма с инфекциите и да се възстановят метаболитните нарушения на тялото, започва и развитието на апаратите сърце-бял дроб, които също подпомагат за поддържането на стабилното състояние на пациента по време на операция. Усъвършенстването на тези спомагателни манипулации прави оперативната намеса във всяка телесна кухина, система, орган и област възможна.
Продукти свързани със СТАТИЯТА
150 УПРАЖНЕНИЯ ПО МЕТОДА МОНТЕСОРИ У ДОМА - СИЛВИ ДЕКЛЕБ, НОЕМИ ДЕКЛЕБ - СИЕЛА
КАК ДА РАЗВИЕМ ПОТЕНЦИАЛА НА ДЕТСКИЯ МОЗЪК - д-р ДАНИЕЛ СИЙГЪЛ И д-р ТИНА ПЕЙН БРАЙСЪН - ХЕРМЕС
ЧОВЕКЪТ В ТЪРСЕНЕ НА ВИСШ СМИСЪЛ - ВИКТОР ФРАНКЪЛ - ХЕРМЕС
КОМПЛЕТИЯ ПРЕНАТАЛ МУЛТИ ВИТАМИН таблетки * 240 NATURE'S WAY
Безплатна доставка за България!ЕНЕАГРАМАТА - БЕАТРИС ЧЕСНЪТ, УРАНИО ПАЕС - ХЕРМЕС
КИДС КОСТИ И МУСКУЛИ желирани таблетки * 60 NATURE'S WAY
Библиография
http://www.britannica.com/EBchecked/topic/182845/defibrillation
СТАТИЯТА е свързана към
- Хирургически дренаж
- Хирургично отстраняване на матката (Хистеректомия)
- Хирургично отстраняване на лимфни възли
- Лечение при руптура на сухожилието (скъсано сухожилие)
- Изследване на корем
- д-р Васил Иванов Иванов
- Д-р Бойка Иванова Серафимова-Димитрова
- д-р Адам Драганов Персенски
- Лечение на анална фисура
- Д-р Дани Хусеин Раед
Коментари към Ключови фактори за развитието на хирургията до 1960 година