Лечителска дейност на отец Матей Преображенски
От 1850г.
Историята на старобългарската народна медицина е съхранила информация за лечителя отец Матей Преображенски, роден през 1828 г. в Ново село. Родителите му стават жертви на чумна епидемия през 1837 г. от чума, а впоследствие инфекциозното заболяване отнема неговите брат и сестра. Останал сирак, той е приет от своята леля си в село Ветренци. Момчето проявявало любознателност, физическа сила и издръжливост. През 1846 година Матей станал послушник в Дряновския манастир и започнал образованието си. На 9 април, две години по-късно той станал монах в Преображенския манастир, приемайки името Матей. Той посетил Рилския манастир и за време става учител с. Ветренци. Той посещава за пръв път Атон ("Света гора"). Там Матей Преображенски прекарва една година (1851-1852 г.). Духовникът бил въодушевен от енциклопедични книги и манастирската библиотека, събрал информация за гръцката народна медицина.
Съхранени са писмени данни от Неофит Калчев, професор Александър Бурмов, М. Ив. Марковски, подчертаващи, че сред страниците на книгите "Горски пътник", "Няколко речи о Асену Первому", "Камък пада от небето", "Сънищата на Света Богородица", че в пътните торби на Матей Преображенски можели да се открият и билки, с които лекувал болни хора.
Завръщайки се в Ново село, духовникът заварил бушуваща епидемия от дифтерит, откраднала живота на много деца. Наред с революционните си дела, Матей Преображенски се заел с лекуването на децата и успял да спаси доста от тях доста.
За заболявания, засягащи стомаха отец Матей приготвял лек от билката "сама китка", който бил много горчив, но и много полезен. За третиране на циреи монахът приготвял жълт и лепкав лечебен мехлем. Той е писал и рецепти на Васил Левски в тефтерчето му за лечение на хепатит, изгаряния, зъбобол.
Писателят Николай Хайтов в своята творба "Матей Преображенски Миткалото" от 1964 година е описал някои лечебни рецепти. Някои от тях са:" …утрепано, убодено, натъртено. Вземат се 3-4 глави лук, една лъжица каменна сол; счуква се лукът със солта заедно, за да стане пихтия и се полага на чиста кърпа или марля и се слага на утрепаното място. Това се прави сутрин и вечер. След 7-8 дни болното място оздравява. Ако се случи лятно време, налага се с възварени бъзови листа, Докато са млади.
Безсъние: 2-3 глави червен лук да се счукат, за да станат като каша, когато ще си ляга болният да спи; налага се на челото му и на слепите очи. Това се прави 5-6 вечери подред и безсънието намалява.
Изгорено с огън, с вряла вода или с горещо желязо: раната се намазва с дървено масло, зехтин и се посипва с печено мляно чисто кафе. Може да се налага спирт, смесен с камфор. Посипва се с хлебна сода. Раната се мие с ракия докато оздравее. От отец Матей са известни още 60 такива прескрипции”.
През 1853 година Матей Преображенски е създал съчинението си "Чудное повествование", а впоследствие се завърнал в манастира "Света Троица" край Велико Търново. През 1854 година монахът живял в пещера, а година по-късно се заселва в м. Зелениковец.
През 1862 г. отец Матей участвал в Първата българска легия, където се запознал с Васил Левски. След разформироването на легията Матей Преображенски бил предводител на малка хайдушка чета, която през 1863 година се установила в Западна Стара планина. В Клисурския манастир духовникът взел старо калугерско расо и се подвизавал като пътуващ книжар и народен лечител край селата на Великотърновско.
През 1867 г. той публикувал книгите "Молебни канони" и "Подобни на осемтях гласа" благодарение на вилаетската печатница в Русчук.
В началото на 1869 година Левски пристигнал в Търново, като се срещнал с отец Матей край една пещера в близост до Преображенския манастир. Дяконът споделил с лечителя зародилата се идея за създаването на вътрешната революционна организация. Двамата обходили някои селища от Габровско, Еленско, а през лятото — Загора, Пловдив, Чирпан, Сопот, Калофер и Карлово.
През 1870 година Васил Левски и отец Матей отново се срещнали, за да обиколят търновските села, а след това и Панагюрище, Копривщица и София. Година по-късно духовникът се срещнал с Ангел Кънчев, Бачо Киро, като заедно развивали революционни дейности във Великотърновско, Ловешко, Южна България. На 1 март 1875 г. след кратко боледуване отец Матей Преображенски починал неочаквано от в комитетския хан на родното си село. Погребението му било превърнато във внушителна среща на революционерите великотърновския край.
Продукти свързани със СТАТИЯТА
БАБА МАРТА И МЕСЕЦИТЕ - СЛАВИ ГАНЕВ - СИЕЛА
ТРИМАТА БРАТЯ И ЗЛАТНАТА ЯБЪЛКА - АНГЕЛ КАРАЛИЙЧЕВ - СИЕЛА
СЪВРЕМЕННА ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА ПРИРОДНАТА МЕДИЦИНА в 4 тома - Д-Р ЙОНКО МЕРМЕРСКИ - КОЛЕКЦИЯ
БОЛЕН ЗДРАВ НОСИ /ВЕСЕЛИ ПРИКАЗКИ/ - ХЕРМЕС
ОТКРАДНАТО, ОБРЕЧЕНО, ОПАЗЕНО - ИСКРА УРУМОВА - СИЕЛА
БЪЛГАРСКИ НАРОДНИ БАЯНИЯ, ВРАЧУВАНИЯ, ГЛЕДАНИЯ И ЛЕКУВАНИЯ - ШАМБАЛА
Библиография
1. Богомил Вачев "История на аптечното дело във великотърновския окръг"
СТАТИЯТА е свързана към
- Една от златните рецепти на руската народна медицина: Лечение на тумори с кализия
- Д-р Бойка Иванова Серафимова-Димитрова
- д-р Васил Иванов Иванов
- Перорално приложение на медикаментите
- д-р Асен Янков Грънчаров
- д-р Дарина Кънева Костадинова
- Пайда Ладжин-пляскане и разтягане за здраве
- Защо хан Крум вдига наздравица с черепа на Никифор
- д-р Вилиан Ненов Кънин
- д-р Красимир Димитров Гочев
Коментари към Лечителска дейност на отец Матей Преображенски