Начало История на медицината Лилиан Хийт и ролята й за развитието на медицината отвъд Океана от края на 19-ти век

Лилиан Хийт и ролята й за развитието на медицината отвъд Океана от края на 19-ти век

От 1893г.

Лилиан Хийт и ролята й за развитието на медицината отвъд Океана от края на 19-ти век  - изображение

В края на 19-ти век Лилиан Хийт станала първата жена лекар в слабо населения и днес американски щат Уайоминг. Облечена традиционно в мъжки дрехи, дамата посещавала пациентите си и през нощта, когато това се налагало, но - винаги носейки пистолет в джоба си. Когато стартирала медицинската си практика в дома на родителите си в Роулинс през далечната 1893-та, Лилиан била само на двадесет и седем години. Нещо повече, медицинските й способности се разпростирали в доста широк диапазон и включвали умения за израждане на деца, за третиране на рани, получени от куршуми, за ампутиране на крайници и дори – за практикуване на пластична хирургия /във времена, когато тази медицинска специалност дори не била наричана със съвременното си наименование/. Въпреки че талантите на докторката били очевидни за професионалистите в сферата, те не били общоприети и често дори били отричани. Припомняме ви, че по онова време мнозина смятали, че представителките на нежния пол нямат място в медицината, в резултат на което Хийт често срещала негативно отношение в практиката си. "Мъжете ме приемаха сърдечно. Жените бяха толкова остри, колкото могат да бъдат", споделила американката по-късно в интервю от 1961г. Една пациентка, например, отказала да си плати лечението, виждайки, че лекуващият й специалист е жена.

Всъщност, Лилиан била окуражена не от кой да е, а именно от баща си да се посвети на медицинското поприще. По същото време Уилям Хийт поддържал близки отношения с американския медик и хирург Томас Магий, който често се отбивал в Роулинс. Любопитното е, че Томас се смята за един от първите специалисти, започнали да практикуват пластична хирургия отвъд Океана. Историите, които й разказвал татко й от практиката на Магий, накарали момичето още по-силно да пожелае да стане лекар. Късметът й се усмихнал и в продължение на пет години Томас Магий обучавал младата жена за свой асистент и медицинска сестра. С неговата препоръка и с финансовата подкрепа на баща си, Хийт била приета в колежа за лекари и хирурзи в Кеокук, Айова. След тригодишен курс на обучение Лилиан получила своята медицинска диплома, но останала в колежа още три месеца, за да специализира акушерство. Въпреки че няколко десетилетия по-рано небезизвестната Елизабет Блекуел била първата жена, приета в медицинско училище, положението на Хийт в областта съвсем не било по-благоприятно. През 1893-та от випуска й се дипломирали само три жени, в клас от 22-ма души.

Иначе, в ролята на асистент на Томас Магий, Лилиан съдействала на ментора си в извършването на неедна "пластични" операции. В един от случаите лицето на овчар било страшно обезобразено заради неуспешния му опит за самоубийство. По чудо, мъжът се отървал от инфекция и от сигурна смърт, а медицинският "дует" извършил сложна интервенция на носа му, пострадал при инцидента. Въпреки всичко преживяно и предоставения му втори шанс за живот, пациентът искрено съжалявал, че е оцелял и определено никога не харесал "новия" си орган за обоняние. В разглеждания период, Хийт получила възможността да се усъвършенства в анестезията. Първоначално, тя използвала уиски като упойка – лекарката била известна с това, че може да определи с точност необходимата доза. По-късно, с утвърждаването на анестезиологията, популярното питие било заменено от хлороформ, както и от етер. Менторът на Лилиан я бил научил да използва с едно наум новите лекарства, докато не се увери напълно в тяхната безопасност. Медикаменти като морфин, кокаин и други опиати били употребявани, а кодеинът тъкмо навлизал в употреба. Алкохолът бил предпочитан локален анестетик заради продължителното си и ефективно действие и липсата на странични ефекти.

Доктор Хийт практикувала в продължение на петнадесет години. В повечето случаи пациентите, нуждаещи се от помощта й, сами идва ли в дома й. Но често се налагало и самата тя да пътува с километри, за да ги посети. И въпреки че през кариерата си била третирала много ранени при стрелба, за щастие на нея никога не й се наложило да използва револвера си, който държала в джоба на якето си.

5.0, 1 глас

БИБЛИОГРАФИЯ

https://cfmedicine.nlm.nih.gov/physicians/biography_354.html

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

ЛичностиСнимкиОрганизацииСпециалистиЛюбопитноНаправления в медицинатаЛеченияНормативни актовеКлинични пътекиЗаведения