Начало История на медицината Нобелови лауреати за физиология или медицина за периода 1943-1960, 3 част

Нобелови лауреати за физиология или медицина за периода 1943-1960, 3 част

От 1943г. до 1960г.

Нобелови лауреати за физиология или медицина за периода 1943-1960, 3 част - изображение

>>> Продължение от Част 2

1943 година - Нобелова награда за физиология или медицина са получили Хенрик Карл Петър Дам и Едуард Аделберт Дойзи за откриване и разучаване структурата витамин К в химично отношение.

1944 година - Джоузеф Ърленгър и Херберт Спенсър Гасер стават Нобелови лауреати, благодарение на проучванията си на нервната система – разкриват различните видове високодиференцирани нервни клетки.

1945 година - учените Сър Александър Флеминг, Ернст Борис Чейн и Сър Хауърд Уолтър Флори са станали Нобелови лауреати за откриване на пеницилина и неговият лечебен ефект срещу голям брой заболявания.

1946 година - ученият Херман Джоузеф Мълър получава Нобелова награда за физиология или медицина за откриване ролята на мутациите като неблагоприятна последица от рентгеновото облъчване.

1947 година - Карл Фердинанд Кори и Герти Тереза Кори (по баща Радниц) са отличени с Нобелова награда за физиология или медицина за разкриване на механизма на каталитичното превръщане на гликоген.

Физиологът Бернардо Алберто Усай също става Нобелов лауереат - за откриване ролята на хормоните от Предния дял на хипофизата в метаболизма.

1948 година - швейцарският химик Паул Херман Мюлер получава Нобелова награда за физиология или медицина за своето откритие на ДДТ (дихлоро-дифенил-трихлороетан) като средство за борба с някои членестоноги (артроподи).

1949 година - швейцарският физиолог Валтер Рудолф Хес е отличен с Нобелова награда за физиология или медицина за своите открития, свързани с функциите на отделите на мозъка и координаторната им роля с вътрешните органи.

Същата година, неврологът с португалски произход Егаш Мониш (Антонио Каерано де Абреу Фрейри Егаш Мониш) става Нобелов лауреат за своето откритие на лечебната роля на лоботомията при лечението на някои психични разстройства (невроза и др.).

1950 година - учените Едуард Келвин Кендъл, Тадеуш Райхщайн и Филип Хенч са получили Нобелова награда за физиология или медицина за техните открития, свързани с хормоните на кората на надбъбречната жлеза, тяхната структура и биологичните им ефекти.

1951 година - бактериологът Макс Тейлър става Нобелов лауреат за своите постижения в откриването на ваксина за заболяването Жълта треска.

1952 година - ученият Селман Абрахам Ваксман открива първият успешно действащ антибиотик срещу Туберкулозата - стрептомицин.

1953 година - Ханс Адолф Кребс получава Нобелова награда за физиология или медицина за своето откритие – "Цикъла на лимонената киселина" (по-известен като "Цикъл на Кребс" и "Цитратен цикъл").

Същата година Нобелов лауреат става и ученият Фриц Алберт Липман за откриването на коензим А и ролята му в междинния метаболизъм.

1954 година - тримата учени Джон Франклин Ендърс, Томан Уелър и Фредерик Робинс са отличени с Нобелова награда за физиология или медицина за работата си относно изкуственото култивиране на полиомиелитните вируси в тъканни култури.

1955 година - Аксел Хуго Теорел става Нобелов лауреат за работата и откритията си, свързани с естеството и начина на действие на окислителните ензими.

1956 година - Андре Фредерик Курнан, Вернер Форсман и Дикинсън Ричардс са отличени са Нобелови лауреати за своите открития за сърдечната катетеризация и изследванията си върху патологичните промени в сърцето.

1957 година - Даниел Бове е отличен с Нобелова награда за откриването на синтетичните съединения - антихистамините, които действат като инхибитори спрямо действието на биологичните амини.

1958 година - генетикът Джордж Уелс Бидъл и Едуард Тейтъм са високо оценени с Нобелова награда за физиология или медицина за откритието си върху гените.

Джордж Уелс Бидъл открива значението и ролята на гените като регулатори на различните биохимични реакции в клетките на организма. Едуард Тейтъм разкрива генетичния механизъм на рекомбинация и разпределянето на генетичния материал при бактериите.

1959 година - Нобелова награда за физиология или медицина е връчена и на двамата учени Северо Очоа и Артър Корнбърг за работата си по откриване на механизма, чрез който става синтезът на РНК и ДНК.

1960 година - Нобелови лауреати за физиология или медицина стават Сър Франк Макфарлейн Бърнет и Питър Медауар, за откритията си върху придобитата имунологична толерантност.

Продължава >>>

Статията е част от историята на:

0.0, 0 гласа

БИБЛИОГРАФИЯ

http://www.livescience.com/16342-nobel-prize-medicine-history-list.html

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

ОткритияНовиниЛюбопитноЛайфстайлЛеченияНормативни актовеСнимкиЗдравни съветиСоциални грижиОрганизацииАлтернативна медицинаЗаведенияНаправления в медицинатаСпециалистиТестовеПроизводителиОбразованиеСпортКлинични пътекиЛичностиБотаникаГеография