Начало История на медицината Развитие на лечебното изкуство по българските земи през 18 век

Развитие на лечебното изкуство по българските земи през 18 век

От 1800г.

Развитие на лечебното изкуство по българските земи през 18 век - изображение

Напредничавите умове в Западна Европа векове наред водят ожесточена борба с религиозната схоластика и със схващанията на Гален, за да прокарат новите научни идеи и открития в медицината. Тяхното упорство и настойчивост били възнаградени. Инквизицията, властвала дълги години в църквата е премахната в повечето европейски страни, учените са допуснати до секционните маси, познанията относно това как функционира човешкото тяло растат непрекъснато и към края на XVIII век медицината се възтържествуват резултатите от експеримента и прякото наблюдение на болния.

За съжаление, всички слоеве на поробеното население в нашите земи остават настрана от направените завоевания на медицинската наука, които не достигат до него или се промъкват като слабо и случайно ехо на свободния свят. Сред населението добива съществено значение и се развива народното лечителство. Въпреки, че медицинският напредък в Западна Европа през 18 век е забележителен, историческите обстоятелства по нашите земи не благоприятстват бурното развитие на медицината.

На територията на нашата страна, хората, занимаващи се с лечение били предимно служителите на религията. Освен тях, с лечебното изкуство се занимавали народните лечители, които са разчитали на богатия си житейски опит и знанията, придобити от практиката.

Покорената от османските турци българска държава постепенно се превърнала в огнище за различни болести и епидемии. Безправното българско население било принудено да живее нехигиенични условия, унищожени били древните тракийски и римски водопроводни системи. През периода на турското иго по нашите земи са преминали 44 чумни епидемии, вследствие на които обезлюдени били цели села. Разпространили се някои прилепчиви кожни заболявания, малария и други. През тези трудни времена народът ни търсел спасение за здравето и живота си при народните лечители или в манастирите.

През целия 18 век традиционната българска медицина имала съществена роля за поддържането на здравето на поколенията и за просъществуването на народа ни. Лечителите третирали болестите с билки, минерали, животински и пчелни продукти.

Първият наш лекар, придобил образованието си на запад, е доктор Никола Пиколо (1792 - 1865 г). Самият факт, че въпреки историческите обстоятелства, могат да се открият и образовани български медици е признак за напредък. Въпреки това, Никола Пиколо е започнал да учи медицина в град Болоня (Италия), а последният си изпит полага в Пиза, където е успял да подготви и докторат по медицина и философия. Успешната му защита е била на 2 март 1829 година. Медикът от Велико Търново, въпреки че не работи в България, след смъртта си завещава след смъртта си значителната сума на Търново,която да се вложи за целите на образованието.

Сред малкото писмени материали, съхранили традиционни медицински познания от 18-19 век са 19-те ръкописа на народни лекарсвеници, които датират от 18-19 век. Точна година на произход има лекарственикът на поп Григорий (1780 г.), а от 1804 г. датира лекарственикът на дядо Илийчо Спицерина от Свищов. От същия период датира и лекарственикът на Тумпаров от Самоков, а от 1833 г. - този на Иванчо Келифар. Съставът на повечето от рецептите в тези медицински документи включва и информация за лечебните растения, важни за традиционната българска медицина от 18 век.

5.0, 2 гласа

БИБЛИОГРАФИЯ

1. Иван Боров - "Суеверие и медицина", София, 1977 година

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

ГеографияЛичностиНаправления в медицинатаЛайфстайлКомпании и организацииЛюбопитноОткритияСоциални грижиНормативни актовеНовиниОрганизацииАлтернативна медицинаСнимкиЗдравни съветиСпортАнкетиПроизводителиРецептиЗаведенияСпециалистиТестовеОбразованиеКлинични пътекиБотаникаЛечения