Начало История на медицината Произход на холерата

Произход на холерата

От 1563г.

Произход на холерата - изображение

По данни на Световната здравна организация (СЗО) всяка година по света с холера се заразяват от 3-5 млн. души, от които загиват около 100,000- 120 000. Болестта има древен произход, съществувала е още от времето на Буда и Хипократ, ако не и по-рано. Първият регистриран случай на заразяване с холера е от 1563 година. Болестта е описана в индийски медицински доклад, но съществуват и по-модерни източници, разказващи за историята на заболяването, датиращи от 1817 година. Когато заболяването се разпространява от древния си първоизточник – делтата на река Ганг в Индия, милиони хора губят живота си.
Холерата е лечимо заболяване, причиняващо остра диария, водеща до тежка дехидратация поради масивната загуба на телесни течности. Това състояние довежда характерен вид на потърпевшите лица – очите им „потъват” в орбитите, кожата на лицето става синьо-сива. Около 80% от случаите на заразяване с холера днес могат да бъдат избегнати чрез приемане на рехидратиращи соли.

В началото на деветнадесети век за заболяването се счита, че се причинява от заразен въздух известен в историята на медицината като миазма, но сега знаем, че болестта се причинява от бактерията Vibrio cholerae. Тази бактерия се размножава активно в топла вода и се предава чрез приема на заразени храна и вода. Бактерията може да се превърне в болестотворна за човека за около два часа, което според СЗО, "засилва взривоопасността на холерните огнища."
Холерните огнища, станали част от историята на медицината са толкова разпространени и опасни, че учените разпределят периодите, когато заболяването върлува най-осезаемо на седем отделни пандемии, разпространили се в много от развиващите се страни по света.

Бързата модернизация, свързана с индустриалната революция от средата на 19 век „задвижва” разпространението на болестта от древното си родно място - поречието на река Ганг. Първата холерна пандемия настъпили през 1817 г., поразява Индия, Китай, Япония, части на Югоизточна Азия, голяма част от Близкия изток, Мадагаскар и Африканското крайбрежие. Въпреки това, тя утихва през 1823 г., но въпреки това холерата поразява Мала Азия и Кавказ, преди да достигне Европа. Колониалният и търговският контакт с Индия увеличава разпространението на болестта чрез основните търговски пътища.
Втората холерна пандемия от 1826-1837 помита цяла Европа, като започва от Русия, а след това се премества в Полша, останалите части на Европа, Северна Африка и източното крайбрежие на Северна Америка. Заболяването  достига до Великобритания през октомври на 1831 година, достига Лондон през 1832 г.
Прокопаването на Суецкия канал и изобретяването на парахода през 1869 г. довежда до по-бързото разпространение на холерата. Създават се бързи и опустошителни епидемии, достигащи до Европа.

Третата холерна пандемия от 1841-59 напада части от Южна и Централна Европа. Впоследствие започват да бушуват масивни огнища през 1863-75, обхващащи територията на цяла Европа, както и голяма част от североизточна, южна и централна Америка, Африка, Китай, Япония и Югоизточна Азия. Светът продължава да страда от последиците от четвъртата, петата, шестата и седмата холерни пандемии в много части на континентална Европа, цяла Северна Африка и различни области в Азия.

Холерните пандемии стават причина за огромна смъртност по целия свят. Въпреки това болестта е, и винаги е била предотвратима. Миграцията на холерата в цялата медицинска история е още едно печално доказателство за наличието на всеобщ проблем с наличието на нечиста вода за пиене.

Статията е част от историята на:

5.0, 1 глас

БИБЛИОГРАФИЯ

http://museum.impharma.ru/text/165

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

Направления в медицинатаЛеченияНовиниМедицински изследванияЛюбопитноНормативни актовеАлтернативна медицинаЗдравни съветиКлинични пътекиБотаникаОрганизацииСнимкиЛайфстайлСпециалистиДиетиХранене при...ТестовеСоциални грижиИнтервютаЗаведенияАнкети