Начало История на медицината Развитие на аспирина до 1991 година

Развитие на аспирина до 1991 година

От 1991г.

Развитие на аспирина до 1991 година - изображение

Тъй като острият миокарден инфаркт води до смърт в една трета от всички случаи, а много от пациентите, които го преживяват, са значително ограничени в начина си на живот и своите способности, профилактиката има особено важно значение. Също така важно е и незабавното лечение на острия инфаркт: ако през първите 6 часа от настъпването му бъдат приложени необходимите медикаменти, преживяемостта на пациента нараства.

Редица клинични изследвания са доказали, че ацетилсалициловата киселина (АСК) има важна роля най-вече при медикаментозното лечение на острия сърдечен инфаркт, както и  при неговата профилактика. АСК, която дълги години е лежала почти незабележимо в домашните аптечки като средство срещу простуда и главоболие, се е превърнала убедително от домашно лечебно в животоспасяващо средство и е задвижила каскада от научни изследвания, които са открили нови възможности за приложение на лекарството.

Още в края на 40–те години на 20 век калифорнийският лекар Лоурънс Крейвън наблюдавал, че при пациенти след тонзилектомия настъпвали непривично дълги и чести кръвотечения, когато приемали високи дози АСК за потискане на болките. И други лекари имали подобни наблюдения. В това д-р Крейвън видял една нова възможна област на приложение на АСК в бъдеще: "Ако следващите опити действително потвърдят предположението, че АСК удължава времето на кръвосъсирване", написал той през 1950 годна в едно специализирано медицинско издание, "би могло този медикамент успешно да се използва за предотвратяване на тромбозите, както между другото и на запушването на коронарните съдове." Затова той препоръчвал на своите пациенти-мъже на възраст от 40 до 65 години да приемат ежедневно 250 до 750 мг АСК за профилактика на сърдечния инфаркт. В действителност нито един от пациентите, изпълняващи този съвет не пострадал от инфаркт.

През 1980 година в САЩ било проведено обхватно изследване – ISIS- за приложението на различни медикаменти при остър миокарден инфаркт за установяване на най-ефективните от тях под ръководството на епидемиолога Рори Колинс. Името на изследването е абревиатура от "international study of infarct survival" (Международно изследване на преживяемостта от инфаркт). Учените провели опити за доказване на необходимостта от венозно приложение на бета-блокери в първите часове след инфаркта. Бета-блокерите са медикаменти, които понижават кръвното налягане и намаляват работата на миокарда, при което се снижава сърдечната честота и контракционната сила. По този начин спада и кислородната потребност на сърцето. Бета-блокерите се прилагат успешно при стенокардни оплаквания.

Изследването, в което били включени 16 027 пациенти, доказвало, че приложението на бета-блокери след остър миокарден инфаркт намалява смъртността с 15 %. Това било по-добре от нещо, но в никакъв случай не било и опияняващ резултат, заради който медиците да спрат провеждането на опити с други медикаменти.

При изследването ISIS-2 бил тестван препаратът стрептокиназа, който принадлежи към тромболитичните средства. Тъй като сърдечният инфаркт най-често възниква чрез запушване на коронарен вследствие на тромб, този медикамент бил приет като начин за осъществяване на успешна терапия: когато се възстановяла проходимостта на кръвоносния съд чрез стрептокиназа, прекъснатото кръвоснабдяване на сърцето също се възстановявало и ставало по-вероятно да се предотврати загиването на миокардната тъкан. Същевременно съществувало желанието да се изследва и още един медикамент. В последният момент било прието това да бъде АСК, тъй като било общоизвестно, че АСК предотвратява слепването на тромбоцитите при кръвосъсирването, тоест противодейства на тромбообразуването.

АСК имала и допълнително предимство, че била изключително евтина. Над 17 000 пациенти с остър миокарден инфаркт взели участие в започналото през 1985 година изследване, което означава, че случаят решавал какъв медикамент ще приложи пациентът към обичайната си терапия:
- първата група получавала дневно 162,5 мг АСК в продължение на 1 месец;
- втората група била инжектирана венозно със стрептокиназа-инфузия в продължение на 1 час;
- третата група пациенти получавала медикамента стрептокиназа–инфузия и допълнително АСК в продължение на 1 месец;
- четвъртата група пациенти получила само плацебо, тоест медикаменти без съдържание на активно вещество;

Терапията започвала максимум след 24 часа след настъпването на симптомите на инфаркта, пациентите се наблюдавали в продължение на 5 седмици. Резултатите от това изследване, оповестени през 1988 година, учудили много специалистите: двата медикамента – както стрептокиназата, така и АСК – доказали явния ефект при лечението на остър миокарден инфаркт. Самостоятелното приемане на АСК снижило нивото на смъртност в сравнение с плацебото с 23 %, а броя на несмъртните реинфаркти и инсулти с 50 %. Стрептокиназата, също приложена самостоятелно ограничила смъртността на пациентите с 25%, докато реинфарктите се увеличили с 30 %.
Но комбинацията от АСК и стрептокиназа надхвърлила всички очаквания: групата пациенти, приемаща двата медикамента едновременно показала намаляване на смъртността с над 40 %- което означава, че двете лекарства в комбинация били двойно по-ефективни отколкото всяко поотделно. И за разлика от самостоятелното приложение на стрептокиназата, нивото на реинфарктите при двойната комбинация не се покачило. Това довело до извода, че АСК и стрептокиназата взаимно се допълват и усилват действието си. Към това се добавил и фактът, че двата медикамента са изключително изгодни ценово. Това било отпразнувано като преломен успех в историята на медицинските изследвания.

По този начин АСК ненадейно "се появила" на сцената. През август 1988 година на първа страница на "Бизнес уийк" била изобразена голяма бяла таблетка аспирин, над която се отличавал надпис с черни букви "чудодейно лекарство". В резултат на това откупената от "Байер" компания "Стърлинг" съкратила рекламната кампания на своите аспиринови таблетки, защото се считало, че сензационните нови медицински открития са най-добрата реклама за този медикамент, която може да съществува. Защо тогава било нужно да се харчат пари за реклама?

На годишния конгрес на Американската кардиологична общност в Атланта през 1991 година британските и американските кардиолози обявили АСК за необходим медикамент при спешна помощ за остър миокарден инфаркт. Друго контролно изследване на ISIS-2 провело проучвания как се чувствали пациентите 5 седмици, 2 години и 4 години след инфаркта. При това било доказано, че АСК и стрептокиназата не само са удължили кратката преживяемост на пациентите след инфаркт, но са имали и дългосрочно действие. "Предотвратяват си 50 смъртни случая на 1 000 лекувани по този начин пациента с остър миокарден инфаркт", обяснил въодушевено д-р Колинс. "Благодарение на това изследване милиони пациенти след сърдечен инфаркт са лекувани със стрептокиназа и АСК. На всеки милион лекувани са спасени 50 000 живота".

Статията е част от историята на:

5.0, 1 глас

БИБЛИОГРАФИЯ

1. "Aspirin - лекарството на века", проф. д-р Карлхайнц Шмит, Марион Цербст, ИК "Емас", София, 2001 година

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

ЛюбопитноЗдравни съветиЛеченияАлтернативна медицинаСнимкиНовиниРецептиЛайфстайлБотаника