Начало История на медицината Развитие на българските оториноларингологични лечебни заведения до средата на 20 век

Развитие на българските оториноларингологични лечебни заведения до средата на 20 век

От 1891г.

Развитие на българските оториноларингологични лечебни заведения до средата на 20 век - изображение

Лечебнитите заведения винаги са били съществен институционален елемент при обособяването на която и да е клинична специалност. Идеята за разкриването ушно-носно-гьрлено отделение в страната ни е почти "връстница" на Александровска болница.

През 1891 г. в България отваря врати първото очно отделение, а негов старши лекар бил виенчанинът д-р Леополд Кугел (стажувал е известно време в клиниката на Полицер във Виена). Д-р Кугел извършвал някои УНГ операции, каквито са например тонзилектомиите, аденотомиите, полипектомиите. Година по-късно в отделението е започнал работа д-р Тодор Гиргинов, завършил медцинското си образование във Виена, като за кратко време той успял да специализира и УНГ болести.

През 1895 г. д-р Л. Кугел се завърнал във Виена, а за старши лекар на Очното отделение бил назначен д-р Т. Гиргинов. Той разширил хирургичния обхват на оториноларингологията в страната ни, оперирайки фиброми на ларинкса, тумори на носната преграда, емпиемии на синусите, инцизии на ретроаурикуларната област и др. (По темата през 1997 г. е писал В. Павлов). Ако през 1892 г. от 554 операции само 7 са касаели УНГ-заболявания, то през 1908 г. съотношението било - 1592/266. Броят на прегледаните болни от УНГ-болести бил 5000 от общо 13 000 заболели.

Идеята за необходимостта от разделяне на очно-ушното отделение била споделена за пръв път в медицинските медии от д-р Cт. Белинов (през 1901). Тази реакция на д-р Ст. Белинов, Ив. Кипров и К. Пашев (в полза на идеята за обособяване на самостоятелно УНГ отделение) провокирала положителни реакции и активност сред обществеността. Така, през 1908 г. бил организиран кабинет по УНГ болести в Александровска болница.

През периода 1900-1907 г. трима лекари заминали, за да се специализират в областта на УНГ болестите: д-р Михайлов(1900), Ст. Белинов (1905) и д-р Ив. Кипров (1907). В заседанието си на 20 март 1909 година във ВМС били обсъдени двете кандидатури за старши лекар на новото Ушно-носно-гърлено отделение, а след проведен впоследствие конкурс бил назначен д-р Cт. Белинов. Така, за официална рождена дата на отделението бил приет пети юни 1909 г.

Практиката за разкриването на общи очно-ушни отделения, обаче, продължавало да бъде рутинна до 1943 г., а в някои случаи и след това. През периода 1907-1910 г. множество смесени отделения били разкрити в Русе, Варна, Пловдив и Видин, а по-късно и в останалите по-големи градове.

През 1907 г. Русенската болница разкрила третото си Очно-ушното отделение, включващо 30 легла. Негови и началници били Д. Семерджиев и Г. Мустаков (1931), който през 1946 г. оглавил новосформираното самостоятелното УНГ отделение.

В Пловдив смесено Очно-ушно-носно-гърлено отделение било открито през 1909 г., а негов ръководител бил д-р Колев, който владеел двете специалности. През 1931 г. на работа в отделението постъпил д-р М. Ботушаров, който през 1943 г. оглавил самостоятелно УНГ отделение.

Във Варна през 1945 г. се обособило самостоятелно УНГ отделение с 10 легла, ръководено от д-р Антал Варо, който благодарение на въвеждането на някои новаторски оперативни процедури допринесъл за развитието на оториноларигологията в страната ни в средата на 20 век.

5.0, 1 глас

БИБЛИОГРАФИЯ

1. "История на медицинските науки в България", София, 2013 г., Академично издателство "Проф. Марин Дринов"

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

ГеографияНаправления в медицинатаКомпании и организацииСнимкиНовиниСоциални грижиНормативни актовеЛайфстайлМедицински изследванияСпортЛюбопитноОрганизацииАнкетиЗдравни съветиЗаведенияИнтервютаКлинични пътекиЛеченияАптекиСпециалистиПроизводителиАлтернативна медицинаЛичностиОткритияРецепти