Начало История на медицината Създаване на тестовете за диагностициране на цветна слепота на Шинобу Ишихара

Създаване на тестовете за диагностициране на цветна слепота на Шинобу Ишихара

От 1913г.

Създаване на тестовете за диагностициране на цветна слепота на Шинобу Ишихара - изображение

Към днешна дата методите на съвременната офталмология и свързаните с нея области, касаещи грижите за доброто зрение си служат с множество тестове, оценяващи здравето на очите ни. Много медици разчитат на графичните диагностични методи, както и на тези, проверяващи остротата на това наше сетиво. Повечето от тях можем да открием в почти всеки офталмологичен кабинет. От друга страна, тестовете, отчитащи недостатъците в цветното зрение (т.нар. "цветна слепота"), могат да бъдат открити много по-рядко, особено когато сме се подложили на рутинен очен преглед.

Ситуацията в миналото, определено, била доста по-различна, а установяването на проблемите с очите не било лесна задача. Поради тази причина появата на тестовете за диагностика на цветното зрение на медика д-р Шинобу Ишихара може да се приеме като доста значимо за историята на офталмологията събитие.

За да получим изчерпателен отговор на въпроса как е бил въведен в практиката този диагностичен метод, ще трябва да се спрем малко по-подробно върху живота и работата на доктор Шинобу Ишихара, роден през 1879 година в Токио.

Малко факти за живота и работата на медика


Ишихара е завършил медицинското си образование в университета „Imperial University” благодарение на военната стипендия, която е спечелил. По настояване на японската армия, медикът започнал специализацията си по офталмология през 1908 година първо в Токио, а след това и в Германия (през 1913-14 година). Избухването на войната на Стария континент накарало Ишихара да се върне в Япония, където започнал работа като военен лекар в Токио. Именно в този момент, медикът бил помолен от армията да разработи тестове, изследващи цветното зрение на своите наборници. По това време в Япония в употреба вече били няколко подобни теста, като някои от тях били създадени от японски офталмолози. Въпреки това, най-популярният от тях бил този, разработен от германския офталмолог Якоб Стилинг през 1878 година.

Повечето от тези тестове за цветна слепота действали на общ принцип – изследвали какъв е ефектът на два (или повече) цвята, които изглеждат еднакви, но не са. Подобно на своите предшественици, Ишихара също разработил произведението си спрямо този принцип. Въпреки това, неговото намерение при разработката на тестовете било друго. Офталмологът се стремял неговият метод да бъде по-лесен за отчитане. За целта той начертал кръгово поле, в което равномерно разпределил малки точици с различни размери и цветове, които били неравномерно подредени, но все пак, можели да образуват определена форма. Така Ишихара можел да създаде определени форми в кръговото поле, които могат да бъдат идентифицирани, само ако се разпознае правилният цвят. Това можело да се извърши по четири начина.

Първият (на горната снимка) разчитал на своеобразна "трансформация". При него две арабски цифри се "наслагвали" в областта, където имало точици. Мястото, където цифрите се препокривали, се различавали нюанси, които можели да бъдат "засечени" както от хората с нормално зрение, така и от тези с дефекти в него.

Имало и случаи (като този горе), когато цифрите не се припокриват (едните тестове били "завършени" с нюанси, различими само за хората с нормално цветно зрение, а другите - с разцветки, разпознаваеми само за хора със зрителни дефекти).
В някои тестове, цифрите били така направени, че човешкият поглед стратегически да се стреми сам да "сдвоява" образите, за да се постигне максимална степен на припокриване и завършеност (например, в случаите с  8 и 3 - на снимката долу, 6 и 5, 4 и 1).



На тази основа били създадени още три теста. Първият работил на принципа на "изчезването" – единствено хората с нормално цветоусещане можели да различат цифрите, образувани от цветните точки. Своеобразна "противоположност" на описаните по-горе тестове са тези с т.нар. "скрит" дизайн. При тях цифрите можели да бъдат разпознати само от хората с увредено цветно зрение. Последната група са тестовете с "качествен" дизайн, при които различната степен на видимост на числото помагала на лекарите да разпознават леките и тежките зрителни нарушения.

Ишихара помислил и за пациентите, които не познават цифрите. За тях медикът създал втора серия тестове, функциониращи на същите четири метода. Те изисквали от пациентите да проследят "пътеките", криволичещи около областта с точките.


Започнало масовото производство на тестовете


Най-ранните версии на теста на Ишихара са завършени още през 1916 г. Реално, те не били публикувани никъде, тъй като били запазени за изключително ползване от японската армия. Освен това на първите тестове нямало арабски цифри, те включвали символите от хирагана (по-късно и от катакана). Ишихара нарисувал всяко изображение с акварел, а след това те започнали да се отпечатват литрографски.

Едва през 1917 г., работата на медика започнала да изисква преструктуриране, за да могат тестовете да бъдат използваеми и извън пределите на Япония. От Ишихара се изисквало да премахне японските символи от творбите си. Новата серия била адаптирана за международно ползване, но никой не пожелал да финансира разпространението на тези тестове. Това не обезсърчило Ишихара, той вложил собствени средства, създавайки сам първите 600 копия.

Впоследствие, най-разпространените тестове за далтонизъм на Ишихара се състояли от шестнадесет плаката и инструкции на английски език.Те се печатали от компания "Handaya & Co" в края на 1917 г. За съжаление, през следващата година били продадени едва няколко копия.

През 1921 година д-р Ишихара поискал да повиши профила на теста си. Медикът изпратил няколко копия до университети и офталмолози в различни части на света. През следващите няколко години, тестът натрупал популярност, тъй като станало ясно, че диагностичният метод работи безотказно. Повишеното търсене довело до подписване на договор през 1925 година, който определял правилата за публикуване на тестовете между "Handaya" (компанията е поела продажбите на теста в Япония) и "Kanehara & Co." (компанията се заела с международните продажби). И двете компании все още работят, а споразумението им е в сила и днес.  

През следващите години Ишихара насочил усилията си в това да гарантира точността на цветовете на всяко ново следващо издание на своя труд. Това начинание се оказало предизвикателство, тъй като поредица от принтери поели работата, но резултатите не били особено добри. Имало недостиг на подходяща хартия, а цветните мастила, създадени веднага след Втората световна война, не били достатъчно качествени.

През 1940 година Ишихара се пенсионирал. Медикът прекарвал значителна част от времето си в надзор над производството на своите тестове. От началото на 1960 година качеството на печата се стабилизирало и било на приемливо ниво,  което продължило да се подобрява.

Днес, тестовете на Ишихара за цветна слепота се публикуват в три издания с 14, 24 или 38 плаката и са незаменим диагностичен метод, тестващ цветното зрение.  

5.0, 1 глас

БИБЛИОГРАФИЯ

1. http://www.eyemagazine.com/feature/article/ishihara

2. http://www.color-blindness.com/2012/10/22/ishiharas-test-for-colour-deficiency38-plates-edition/#prettyPhoto

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

ЛичностиСнимкиЛюбопитноЛайфстайлПсихологияЗдравни съветиНовиниОрганизацииАлтернативна медицинаСпортСоциални грижиЛеченияТестовеАнкетиДиетиМедицински изследванияРецептиХранене при...