Начало История на медицината Талмудът като староеврейски източник, разказващ за някои неврологични заболявания

Талмудът като староеврейски източник, разказващ за някои неврологични заболявания

От 200г.

Талмудът като староеврейски източник, разказващ за някои неврологични заболявания - изображение

Талмудът е староеврейска творба, съставена от записки на равински дискусии, касаещи законите, етиката, обичаите и историята на Богоизбрания народ. Той се състои от две исторически разделени части: Мишна ришона и Гемара - обсъждане на Мишна. Първата част е своеобразна интерпретация на библейските закони, редактирана около 200 година от равин Йехуда. Именно в тези текстове мъдрецът анализира, изяснява, обсъжда и изследва последиците от всяко действие и аспект от живота. Староеврейското лечебно изкуство също не било изключение. В  различни талмудически откъси са описани староеврейските познания за проявите, причините и начините за лечение на главоболие,травми на главата, тремор и епилепсия, а следващите редове са посветени именно на тези болести.  

Наранявания на главата

Староеврейските мъдреци са изследвали ефектите от нараняванията по главата при добитъка. Равин Шмуел, наричан "Лекарят" обсъжда появата на посттравматични дефекти на черепа (в частта „Hulin 42”от Талмуда). Посочил е, че черепните дефекти сами по себе си не представляват пряка заплаха за живота на животното, но евентуално разкъсаната мембрана (вероятно се касае за мозъчните менинги), според равина, се смятала за предвестник на неизбежната смърт. Според мъдреца нелекуваните черепни дефекти, вследствие от нараняване на главата биха могли да доведат и до друго опасно състояние - хроничния остеомиелит, проявяващ се с размекване на костната повърхност или резорбция на фини костни фрагменти.

От казаното до тук можем да направим извод, че описанието на равин Шмуел е своеобразен опит да се изучи до колко дълбоко може да се прояви вредата от нараняванията в областта на главата.
Този тип контузии са привлекли допълнително внимание от страна на староеврейските мъдреци (например „B.T. Hulin I la. 45a; Nashim 48a”). Те са отразени в библейската история за нараняването на главата на Авимелех, обвързана с древноегипетското знание, че изтичането на мозъчно-гръбначна течност вследствие на травма е фатално състояние. Това може да се прочете в споменатите по-горе дискусии.

Главоболие и мигрена

Сред различните заболявания, обсъждани в Талмуда, място е отделено и за страданието на хората, причинено  от главоболие. Това неприятно състояние, между другото, е считаното от древните евреи за изключително сериозно състояние. Равин Рах е показал завидна сила на волята, казвайки че може да понесе "всяко заболяване, но не чревната болест, всяко страдание, но не и болката в сърцето, всяка болка, но не и главоболието, всяко зло, но не и злата съпруга" („B.t. Shabbath 112”).

Талмудът, които принципно насърчава посещенията на болните, в този случай предупреждава да не се търси за нищо човек, докато страда от главоболие (B.t. Nedarim 41а). Да бъдеш измъчван от главоболие, според друг виден равин, е вид отмъщение: "Ето какво е докарало върху нас поколението на потопа (източникът на всяко зло)."

Интересно наблюдение, посветено на главоболието, е направено от равин Юда на Шихни. Староеврейският мъдрец твърди, че ако едната от двойка близначки има главоболие, то и другата усеща страданието й (това твърдение е записано през 1975 година от Роснер). Можем само да гадаем дали равинът е бил свидетел на наследствено обособено мигрена или менструални главоболия, които могат да се появят едновременно при близначки, или се касае и за двата вида главоболие.

Единствената описана причина за появата на главоболие според древните евреи е прекаляването с алкохолни напитки. Роснер през 1975 посочва, че според легендата пияният персийски цар в библейския разказ на Естер, наречен Ачаверослу, шеговито е назоваван „hachash berosh” - жертвата на главоболието. Един от малкото староеврейски начини за третиране на главоболието е обтриването на болезнения участък от главата с вино, оцет, или масло. Между другото тези терапии са препоръчвани впоследствие в писанията и на гръко-римските лекари. Тук вероятно можем да проследим влиянието на еврейската медицина в гръко-римския свят.

В секцията „Giltin” от Талмуда има раздел, описващ староеврейската народната медицина, която подобно на почти всички древни лечебни изкуства е обвързана със заклинания, амулети, талисмани и странни отвари за различни нарушения. Едно от тези състояния е наричано „tsalcha” или „tsilochtha”, което според средновековните коментатори, е обхващало половината глава. Различните странни терапии могат да посочат единствено тежестта на състоянието или неефективността на други средства за лечение. Идентифицирането на  състоянието „isalcha” като мигрена, направено впоследствие от съвременния иврит, ни насочва към друг метод за лечението срещу „tsilchaia” намажете с кръвта на див петел на болезнената страна на главата" („B.T. Gilt in 62b”). Не се споменават други термини, характеризиращи острата болка.

Тремор

Треморът, като резултат от емоционална тревожност, се споменава и в Библията, и в Талмуда. Последният също така сочи, че често се случва жените да треперят, когато менструацията им започва („B.t. Niddah 63б”).

Треморът като неврологичен симптом е описан в Талмуда в контекста на старостта, а равинът Чанина използва фразата "докато те започнат да треперят" („B.t. Chulin 24b”). Доста изкушаващо за съвременните учени е да причислят цитираното по-горе състояние като признак за заболяването Паркинсон или невродегенеративни състояния, но за съжаление там не се споменава за други признаци или когнитивни нарушения. Ето защо, асоциирането на треперенето с екстрапирамидални нарушения остава недоказано, а диагностицирането на идиопатичния сенилен тремор изглежда по-правдоподобно.

Епилепсия

Епилепсията е описана от много древни култури, включително тези на акадийците, египтяните и елините. Хипократ, например, е опровергал идеята, че това състояние има божествен произход, заявявайки че тя е болест, причинена от проблеми, свързани с мозъка. Като цяло, Талмудът приема понятието "органно" заболяване, въпреки че мозъкът не се считал за засегнат от него. На болестта не било дадено конкретно име. Талмудът подчертава неволевата природа на епилептичните пристъпи,наименувайки лицата, страдащи от епилепсия, както „Niklipe”. Този термин произлиза от съществителното „kjia”, което буквално означава акт за налагане на нещо против волята на лицето.

Епилепсията се разглежда като опасно заболяване, което може да доведе до сериозни наранявания. Равин Юда съветва, че поради тази опасност на Светия Шабат - трябва да се даде път на грижата за болните. За съжаление, няма описание на клиничната картина на заболяването и загубата на съзнание. Призната е, обаче предвидимостта  на пристъпите. Староеврейските мъдреци са знаели, че болестта може да се появи във всяка възраст и дори може да се разглежда като вроден дефект. Що се отнася до етиологията, някои Талмудически източници посочват атаката от зъл дух или демон като причина за епилепсията. Староеврейските мъдреци, както и Хипократовите лекари (така се наричат всички медици, обучени в училището, известно като Хипократнов корпус), са били наясно, че може да има наследствени фактори при за развитие на заболяването. Талмудът съветва: "човек не бива да се жени за жена от семейство с епилепсия", още повече, че в староеврейското общество социалният статус на епилептиците е бил доста нисък. Ако един търговец на роби „пропусне” да спомене, че слуга или роб е епилептик, покупката може да се анулира, а ако жена скрие истината да състоянието си преди брака, мъжът е имал правото да се разведе с нея и да я лиши от зестрата й. Чувството на отвращение към съпруг-епилептик също се смятало за приемлива причина за евентуален развод. Равините с епилепсия също били считани за негодни за служба в храма, дори ако пристъпите им били редки.

Що се касае за староеврейските методи за лечение на описаните по-горе неврологични заболявания, съществува и описание на специален амулет („kame'a”), който може да се носи дори в събота, и то - не само от епилептично болните, но и като метод за превенция. Не е уточнено дали амулетът включвал написан текст или корени от лечебни растения, както препоръчвал медикът Гален.

5.0, 1 глас

БИБЛИОГРАФИЯ

"History of Neurology: Handbook of Clinical Neurology" - под редакцията на Станли Фингър, Франсоа Боле, Кенет Тайлър

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

ГеографияЛайфстайлСпециалистиНовиниЛюбопитноСнимкиНаправления в медицинатаИнтервютаМедицински изследванияСпортАлтернативна медицинаКлинични пътекиКомпании и организацииЛичностиОткритияРецептиОрганизацииЗдравни съветиНормативни актовеТестовеСоциални грижиЗаведенияХранене при...ОбразованиеБотаникаЛечения