Начало История на медицината Трудове на Амброаз Паре в областта на хирургията

Трудове на Амброаз Паре в областта на хирургията

От 10.01.1545г. до 22.12.1590г.

Трудове на Амброаз Паре в областта на хирургията - изображение

Амброаз Паре живее в бурен исторически период, засегнат от спонтанно зараждащи се епидемии на чума и войни. Не само епидемията предлага на Паре злокобна, но и всепоглъщаща практика. Франция е във война с Италия, Германия и Италия. Френският медик с ентусиазъм се присъединява през 1536 година към военните действия като военен хирург, с благоволението на маршал Монтежан в походите в италианския град Милано. Крал Франсоа І е решил да се съпротивлява на амбицията на Карл V да превърне Франция в своя провинция. По това време Паре натрупва опит, посвещавайки се на своите пациенти. Медикът, изморен също колкото и войниците, обхожда лазарета с ранените.

През 1538 година извършва множество деликатни операции, между които и наместване на изкълчен лакът.
В един от походите удобен случай дава възможност на Паре да направи едно от гениалните си терапевтични изобретения за лечение на ранените от войната. По това време всички рани от аберкузи се смятат за застрашени от инфекция, за това се използва метод, утвърдена от арабите, според който те изгарят с нажежено желязо или нагорещено олио. Процесът се е наричал каутеризация.

Паре, който също не се задоволява с каутеризацията, се стреми да пресъздаде лечебната формула на медик от Торино, за да лекува тези наранявания. Той, обаче  не желае да я сподели с него. При една от битките ранените френски войници са толкова много, че запасите от горещо олио привършват. Без да има възможност да си го набави веднага, и измъчен от зрелището на стотици хора, молещи за помощ, отчаяни от преспективата да се отровят, Паре си спомня за съществуването на мехлем от яйчен жълтък, розово масло и терпентин, който е близък до състава на лекарството на лекаря от Торино.

С този мехлем третира раните на войниците. На сутринта се уверява, че войниците, които не са лекувани с вряло олио, са бодри, без треска, без болки и без възпаление, докато другите бълнуват, а раните им са подути и болезнени. Влялото олио, вместо да лекува, усложнявало състоянието им. От този момент нататък Паре ползва системно новия метод, като полага усилия и другите медици да го възприемат не за да ласкаят гордостта му, а за да бъде от полза за страдащите.

След войната се завръща в Париж, където е свидетел на грубото противопоставяне на лекари и хирурзи, предоставящо на едните почетно място, а на другите недооценяване на труда. Поради тази причина Прае предпочита военното обкръжение, предлагащо натрупване на хирургична практика и приятелство с благородници, стопяващо социалните различия. Френският хирург се присъединява към виконт дьо Роан и участва в обсаждането на Перпинян.

Главнокомандващият дьо Брисак е засегнат от куршум в областта на дясната плешка и хирурзите не успяват да локализират точното място. Роан изпраща Амброаз Паре, комуто хрумва идеята да постави военния в същото положение, в което е бил ранен, и куршумът се усеща при лекото изпъкване под кожата, благодарение на което е лесно изваден.

През 1545 е публикуван първият от емблематичните трудове на Амброаз Паре в областта на хирургията, озаглавен "Метод на лекуване на рани от аберкузи и други огнестрелни оръжия, от стрели, конски амуниции и други подобни неща и главно причинени от барут".

Произведението му е посветено на сеньор Роан и в увода си приканва младите хирурзи да следват и развиват неговото дело. В Германия и Италия идеите за лечението на раните с огнестрелно оръжие на Амброаз Паре, който не одобрява каутеризацията и внушава разкъсаните тъкани да се разтварят със скалпел, да се изваждат парчетата от снаряд и да се прави дренаж с марля, имат необичаен отзвук. Неговият престиж е затвърден.

Колежът "Св. Козма" издига френският медик в категорията на хирург титуляр, като по този начин той вече не принадлежи към сдружението на бръснарите-хирурзи.

Амброаз Паре се посвещава на анатомията , без която техническите му средства не биха имали оправдание, и написва труд, в който нанася някои поправки на своите наблюдения. Преди това вече е публикувал брошура относно превързването на артериите, което е приложил за пръв път в Данвилер по време на една ампутация, за да спре кръвотечението. Започва да го практикува непрекъснато вместо вредящата каутеризация.

Неговите публикации върху човешката анатомия, свързването на фрактурите, черепните травми, трудните раждания (Паре се смята за един от основателите на съвременното акушерство: той предлага при напреднало раждане плодът да се връща отново в матката при неправилно появяване), върху чумата и вариолата, както и в различни други клонове на науката, способността да изобретява инструменти, да прилага нововъведения като пинцетите за артериите и изкуствените железни крайници превръща Амброаз Прае в утвърден хирург.

Той има намерение да напише обширно произведение, посветено на чумата, задача, която непрекъснато отлагал във времето, но не пропуска да публикува брошура, в която протестира срещу наивността на лекарите, предписващи на заболелите абсурдни лекарства като кожа от египетска мумия (за богатите) или рог от еднорог, стрит на прах.

През 1573 Паре преиздава своите "Две хирургични книги със съответното приложение на необходимите инструменти". Те, в своята първа версия предшестват "Пет хирургични книги" и са предназначени за младите обучаващи се хирурзи, а през 1561 се разпространява „Лечебният метод на раните и фрактурите на човешката глава“. В последният труд присъстват гравюри на дърво. Една от тях, представлява процедура при луксация в хълбока. Хирургът е изобразен да намества ставата, докато един от асистентите държи страдащия за крака , а друг си служи с уред с въжета и тежести , така че да постави пациента в съответното положение.

Методите на лечение на фрактурите, изложени от Амброаз Паре, са широко известни на неговите съвременници. Той различавал счупвания в шийката на бедрената кост от диафизните счупвания на същата кост; поддържа мисълта, че един изваден зъб може да бъде веднага заменен с изкуствен; разсъждава върху старческите заболявания, като причината за уплътняването на простатата търси в хроничните поражения на отделителната система, последица от нелекувана гонорея.

На 27.09.1910 във Франция житейският път на Амброаз Паре приключва. Знаменит за някои историци е следният разговор.
- "Надявам се, че ще се погрижиш по-добре за своя крал, отколкото се грижиш за бедните" - му подхвърля на шега валонският господар, посочвайки себе си в очакване на лечение от Амброаз Паре.
- "Невъзможно, ваше величество."
- "Защо?"
- "Защото аз се грижа за бедните, сякаш са крале."

Статията е част от историята на:

5.0, 1 глас

БИБЛИОГРАФИЯ

1. In 1522 near Metz a citizen had been pierced by twelve sword thrusts and was left to die, but Paré was able to treat him: "I was his doctor, pharmacist, surgeon and cook: I bandaged him until the end of the treatment, and God healed him. » (Jean-Michel Delacomptée, Ambroise Paré, La main savante, Gallimard, 2007, pp. 166–167.) originally from « Voyage d'Allemagne, Œuvres, t. III, p. 698. Elsewhere Paré also wrote : « Preservation lies more in the divine providence than in the physician or surgeon’s advice. (Jean-Pierre Poirier, Ambroise Paré, Paris, 2006, p. 33.)

2. Ambroise Paré, "A Surgeon in the Field," in The Portable Renaissance Reader, James Bruce Ross and Mary Martin McLauglin, eds. (New York, Viking Penguin, 1981): 558–563.

3. Paget, Stephen (1897). Ambroise Paré and his times, 1510-1590. G.P. Putnam's Sons. p. 26. Retrieved 2 November 2012.

4. News.nationalgeographic.com

5. Neonatology.org

6. "The lancet and the gum-lancet: 400 years of teething babies", Ann Dally, The Lancet, Volume 348, Issue 9043, 21–28 December 1996, Pages 1710–1711

7. Thompson, C. J. S. (1924) Poison Mysteries in History, Romance and Crime J.B. Lippincott, New York, pages 61–62, OCLC 1687048

8. a b "History of Forensics". The Discovery Channel. Retrieved 27 March 2011.

9. a b "Forensic History Timeline". American College of Forensic Examiners. Retrieved 27 March 2011.

10. "History of Crime". Crimeline. Retrieved 27 March 2011.

11. Thomas Spencer Baynes (1888). The Encyclopaedia Britannica: a dictionary of arts, sciences, and general literature, Volume 15. H.G. Allen. Retrieved 27 March 2011.

12. "Prostheses by Ambroise Paré" drawings

13. Thurston, Alan J. (2007) "Paré and prosthetics: the early history of artificial limbs" ANZ Journal of Surgery 77(12): pp. 1114–1119, doi:10.1111/j.1445-2197.2007.04330.x

14. Snyder, Charles (1963) "Ambroise Pare and Ocular Prosthesis" Archives of Ophthalmology 70(1): pp. 130–132

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

ГеографияЛичностиНаправления в медицинатаОткритияЛайфстайлНовиниСнимкиЛюбопитноСпециалистиАлтернативна медицинаНормативни актовеЗаведенияОрганизацииСпортКомпании и организацииРецептиЛеченияИнтервютаКлинични пътекиМедицински изследванияЗдравни съветиТестовеСоциални грижиПроизводителиОбразованиеБотаникаАнкети