Успехи на Уилям Колф при изработването на диализатори

От 3.17.1943г.

Модерната хемодиализна терапия започва да се прилага на пациенти след 17 март 1943 г., когато Уилям Колф, който е лекар в малка болница Кампен (Холандия) лекува 29-годишна камериерка, страдаща от хипертония и тежко хронично бъбречно заболяване. Медикът създава "въртящ се барабанен бъбрек" с подкрепата на г-н Бърк, който е директор на местната фабрика за емайлирани изделия.

Първоначално Колф използва само венозни игли, за да получи кръв от феморалната артерия и да я влее отново чрез вената.
Впоследствие той решава да направи хирургичен разрез в посока към радиалната артерия, което довежда до изключително силно кръвотечение след третиране с хепарин. На 11 септември 1945 година една от неговите (17) оцелели пациенти са оцелели (67-годишна жена), се подлага на поддържащо лечение за холецистит и сулфонамиди нефротоксичност. Уилям Колф напуска Холандия през 1950 година по-късно. Продължава да работи активно в областта на разработването на изкуствени органи в САЩ.

През следващите години, значителен технически напредък е направен от Нилс Алвал в Лунд (Швеция) и Джон Мерил в Бостън (САЩ). През 1950-те години новоразработените технически средства са на разположение за редовните хемодиализни процедури. Например Колф е разработил диализатор, при който мембраната под форма на тънка тръбичка е увита като бобина около твърда сърцевина (coil dialyzer). Ахилесовата пета на този уред е липсата до надежден съдов достъп при извършването на многобройните диализи.

Статията е част от историята на:

• История на хемодиализата