Начало История на медицината Хомо хайделбергенсис като част от човешката еволюция

Хомо хайделбергенсис като част от човешката еволюция

От 1908г.

Хомо хайделбергенсис като част от човешката еволюция - изображение

Сравнени с другите по-късни видове, причисляващи се към рода Хора, Хомо хайделбергенсис имали доста изразени надочни дъги, по-голяма черепна кухина и по-плоско лице. Хайделбергските хора са сред първите ранни човешки видове, обитаващи по-студен климат. Невисоките им масивни тела били адаптирани да съхраняват телесната топлина в най-висока степен. Тези наши родоначалници са сред първите, които контролирали огъня, служили си с дървени копия, за да ловуват едри животни на организирани групи. Те изграждали убежища, създавайки опростени жилища от дърво и камък.

Хомо хайделбергенсис живели до преди 1,30 милиона години, паралелно с ранните хора от Испания ("Хомо антесесор"), Англия и Италия ( в областта Цепрано, от където произхожда името на отделни представители на тези хоминиди- Хомо цепраненсис). Сравнение между ДНК на неандерталец и съвременен човек показва, че двата вида се отклонили от общия си прародител по време на съществуването на Хомо хайделбергенсис (преди 350 000 и 400 000 години) и техния европейски клон, довел до появата на Хомо неандерталенсис и Хомо сапиенс.

През 1908 г. близо до Хайделберг (Германия) работник се натъкнал на любопитна находка. Откритието му представлявало фосилизирана челюст, която била почти изцяло запазена, като се изключат липсващите предкътници и първите два леви кътни зъби. Немският учен Ото Шоентензак първи описва любопитния фосил. Според него челюстта принадлежи на хоминид, на който дал името Хомо хайделбергенсис. Останките притежават черти, срещащи се у Хомо еректус и съвременните хора. Именно това е и причината, накарала Шоентензак да причисли останките към нововъведения организмов вид.

Впоследствие са открити още останки от Хайделбергски хора. Сред тях е череп, който вероятно е сред най-старите останки от наши предци в Европа. На 10 от зъбите, които са част от черепа са открити големи кариеси, за които е доказано, че са предизвикали голяма инфекция. Възможно е именно тя да е станала причина за смъртта на индивида. Представителите на Хомо хайделбергенсис достигали до 175 см и тежали около 51 кг. Също като ранните наши представители и Хомо Хайделбергенсис били принудени да мигрират в области с по-студен климат. Еволюцията ги приспособила, правейки ги по-компактни, с малки тела, имащи по-малко площ, благодарение на която губили малко топлина.

Има доказателства, че Х. Хайделбергенсис били способни да контролират и да си служат с огъня, изграждайки огнища и примитивни камини, датиращи от около (790 000 години). Вероятно е тези първи наши предшественица да са живеели на отделни малки социални групи, споделящи своята храна и защитавайки се от едрите хищници. Хайделбергенските хора първи са се възползвали от естествените укрития, предоставяни от пещерите. Ежедневието на мъжките индивиди от Хомо хайделбергенсис преминавало най-често в лов на едри животни, а женските отглеждали малките. H. Хайделбергски е и първият ловец на едър дивеч. Доказателства за това са датират от 400 000 години.

0.0, 0 гласа

БИБЛИОГРАФИЯ

1. http://humanorigins.si.edu/evidence/human-fossils/species/homo-heidelbergensis

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

Направления в медицинатаЛюбопитноЛайфстайлСнимкиРецептиНовиниАнкетиЗдравни съветиСоциални грижиЛичностиОрганизацииХранене при...Клинични пътекиНормативни актовеСпортЛечения