Начало История на медицината "The plague: book Orders thought meete by her Maiestie" : 17 предписания за магистратите, касаещи контрола над чумата в Англия

"The plague: book Orders thought meete by her Maiestie" : 17 предписания за магистратите, касаещи контрола над чумата в Англия

От 1578г.

"The plague: book Orders thought meete by her Maiestie" : 17 предписания за магистратите, касаещи контрола над чумата в Англия  - изображение

В предишни материали ви запознахме със съдържанието на английския писмен труд "The plague: book Orders thought meete by her Maiestie" от 1578 година. В него са поместени 17 любопитни предписания за справянето с чумната пандемия, които трябвало да се спазват от английските магистрати. Те са следните:  
1. Всички върховни съдии от английски окръзи били задължени да се събират на места, където инфекцията не е разпространена, за да заседават и да се консултират относно това какви навременни мерки да се вземат и да се и изпълни за ограничаване на болестта.

2. Първо, съдиите трябвало да направят проучване кои градове и села са били вече заразени (какъв е бил броят на засегнатите)  и с какви конкретни ресурси разполагали те. Това проучване се правело с цел подпомагане на бедните, които били заразени. След това се вземали мерки за изолирането на домовете с болни хора.

3. След това съдиите облагали с данъци здравите жители на селата, а сумите били предназначени за техните болни съграждани. Можело да се предвиди или една брутна сума за всички лица, или да бъдат обложени с данък само богатите хора. Ако събраните суми не достигали, данъци се внасяли и от съседните градове и села.

4. Съдиите трябвало да назначат определени хора, които трябвало да преглеждат телата на починалите от чума. Те слевало да съобщават дали чумата е конкретната причина за смъртта на загиналите. Властите били задължени да плащат седмични надбавки на тези, които извършвали неприятната услуга. Изборът кои хора да извършват тази работа се правел от свещеници и трима енориаши. Ако те откажели по една или друга причина да изпълняват задълженията си по преброяването, или предоставяли фалшиви показания, наказанието било лишаване от свобода.

5. Ако някой се разболеел от чума, той бил задължен за затвори къщата си за пет седмици след установяването на болестта. В градовете с множество заразени, трябвало да се вземат същите мерки - здравите хора трябвало да напуснат домовете си за 5 седмици, да изоставят болните си близки, да не контактуват с други хора. Контактните с болестта англичани били длъжни да носят дрехи със специални знаци или да се придвижват с бели пръчки. Съдиите трябвало да назначават нощни стражи, следящи  дали хората от заразените къщи излизат навън. Наказанието за неподчинение от заразените било поставяне на пранги на глезените. Къщите на заболелите се отбелязвали с бял кръст.

6. Съдиите трябвало да избират честни хора, които да събират данъците, да се грижат за бедните и болните и да им предоставят храна и лекарства.

7. Съдиите трябвало да назначават лицата, които поемали доставянето на храна и потребностите на болните - те трябвало да носят дрехи със специална маркировка, за да се идентифицират.

8. Съдиите трябвало да разпределят натрупаните средства и продукти, без да се правят големи транспортни разходи.

9. Министрите и духовниците трябвало да докладват всяка седмица какъв е броят на болните, които преживявали бедствието и тези, които загивали. Събраната информация трябвало да се съхранява в специална книга.

10. Съдиите трябвало да определят кои да са местата за погребения в отделните енории. Съдиите в отделните графства трябвало да се събират на всеки 21 дни и да проверяват дали предписанията се спазват. Те били задължени да съобщават данните на личният съветник на кралица Елизабет.

12. Съдиите за район (или част от окръг) следвало да заседават веднъж седмично и да проверят спазват ли се коректно предписанията. При проблеми, те трябвало лично да се заемат със ситуацията или да докладват за нея на общото събрание.

13. Всички дрехи, спално бельо и лични вещи на хората, загинали от чума, се изгаряли.

14. Когато съдиите разработвали нови директиви, те трябвало да се разпространят в писмена форма сред населението. Ако някой съзнателно не ги спазвал, наказанието било лишаване на свобода.

15. При липса на съдии, нови не се назначавали.

16. Бил предвиден затвор за църковните служители, които отказвали подкрепа на заразени от чума хора.

Трудът "The plague: book Orders thought meete by her Maiestie", съдържащ описаните по-горе предписания, бил преиздаван няколко пъти в края на шестнадесети век (и повече от веднъж) през седемнадесети век. Административният акт не бил заменен от нови закони до 1666 година. Съветите за борба с чумата останали почти същите да появата на Великата лондонска чума.

Статията е част от историята на:

5.0, 1 глас

БИБЛИОГРАФИЯ

http://historical.hsl.virginia.edu/plague/mckeithen2.cfm.html

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

НовиниМедицински изследванияЛечения