Откриване на причинителя на заушката и създаване на ваксина срещу инфекциозното заболяване
От 1934г.
Заушката, наричана още паротит, е болест с наистина древен произход. Още Хипократ през 5-ти век пр. Хр. е наблюдавал нейната симптоматика и се е опитал да открие причинителя й. Това обаче станало доста по-късно – чак през 30-те години на 20-ти век, когато американският патолог Ърнест Гудпасчър се заел отговорно с тази задача.
През 1934г. заедно с екипа си Гудпасчър започнал серия от експерименти с маймуни. За да изолира причинителя на коварното състояние, ученият инжектирал в слюнчестите жлези на приматите секрет, извлечен от слюнка на болен от паротит. Резултатите не закъснели: само след няколко дни животните проявили първите симптоми на заушка. Специалистите установили, че характерният болестотворен агент представлява вирус, който не бил много устойчив във външна среда и загивал бързо при изсушаване, под действието на топлината и на ултравиолетовите лъчи. Самото заразяване ставало чрез капките слюнка, в които вирусът "удобно" се настанявал. Две десетилетия по-късно, през 1945г., той бил размножен и в кокоши зародиш (в яйце), който зародиш бил заразен със слюнка на болни индивиди.
След като откритието вече било факт, учените получили "зелена светлина" да започнат своите експерименти по разработването на подходящ противопаротитен препарат. През 1950г. съветският вирусолог Александър Смородинцев, в сътрудничество с други свои колеги, създал ваксинален щам, който бил наречен "Ленинград-3". Модифицирана версия на тази жива атенюирана ваксина била използвана и на територията на Хърватия, а също и в Индия.
Често приносът за създаване на противопаротитната субстанция се приписва и на американския микробиолог Морис Хилеман. През 1967г. Хилеман използвал вирус, изолиран от дъщеря му Джерил Лин, която на пет години проболедувала от заушка. През 1971г. разработеният ваксинален щам (който неслучайно бил наречен "Джерил Лим") влязъл в състава на комбинираната ваксина срещу морбили, паротит и рубеола.
Впоследствие голяма част от високо развитите страни, както и развиващите се държави, включили ваксината срещу заушка в своите национални имунизационни програми. Това довело до драстично намаляване на броя на регистрираните случаи на болни от заушка.
Статията е част от историята на:
Продукти свързани със СТАТИЯТА
СПРИНЦОВКА 1 мл+игла сива 27G
НЕСЕСЕР ЗА ВАКСИНИ ELITE BAGS EB-09.002
НОСАЧ ЗА ВАКСИНИ GIMA ПРОФЕСИОНАЛЕН
Безплатна доставка за България!МЕЖДУ НАДЕЖДАТА И СТРАХА - ПРОФ. МАЙКЪЛ КИНЧ - СИЕЛА
НЕСЕСЕР ЗА ВАКСИНИ ELITE BAGS EB-09.047
ЧАНТА ЗА ВАКСИНИ EB-04.002
Библиография
http://www.historyofvaccines.org/content/articles/mumps
СТАТИЯТА е свързана към
- Ваксина дифтерия тетанус коклюш
- Хемофилус инфлуенце – от откриването на бактерията до въвеждането на ваксината
- Заушка
- Парацетамол
- Ваксина срещу енцефалит, предаван от кърлежи
- Добавки и билки при инфекциозна мононуклеоза
- Ротавирусна ваксина (ваксина срещу ротавирусна инфекция)
- БЦЖ ваксина
- Лечение с интерферон
- Пневмококова ваксина
Коментари към Откриване на причинителя на заушката и създаване на ваксина срещу инфекциозното заболяване