В прегръдките на Морфей: пътят на морфина в медицинската история

от 18 ное 2014г., обновено на 25 апр 2018г.

От 1800г.

"Сънят има хиляди синове. От тях той избира да събуди един. Той е Морфей". Тези думи е написал Овидий в своето известно произведение, наречено "Метаморфози".
Морфей, богът на сънищата вдъхновява именуването на морфина, което е едно от най-силните, моделиращи съня вещества. Древноримският поет Публий Овидий Назон увековечава Морфей като символ на съня в своите „Метаморфози”. От този момент самото име се възприема като метафора за покоя. Синът на Сомнос, богът на съня Морфей, е в състояние да възприеме човешка форма. Интересно е самото значение на гръцката дума "морфи", която допълнително „обвързва” концепцията за човешкия облик на Морфей, защото ако се преведе буквално думата означава "създавам силует". Образът на съществото, което кръжи над нас, за да можем да затворим очите си и да получим покой притежава множество въплъщения, сред които са тези на Сомнос, Хипнос (братът на смъртта) и дори добронамереният Сънчо.

Морфинът е основният алкалоид в опиумния мак. Активната съставка присъства във всички опиумни разновидности, без значение къде е произведено веществото. Опиумът представлява изсушен сок от мака Papaver somniferum, който се състои от повече от две дузини алкалоиди. От тях само морфинът и кодеинът имат лекарствено значение.

Опиумът в сурово състояние е тъмно кафяв, с горчив вкус и консистенция, подобна на дъвка. Може да се консумира директно или да се добавя в ароматни напитки, тинктури, сиропи, хапчета или пластири. Обработено по определен начин може да се пуши. Синтетичната форма на морфина е във вид на бяла кристална сол, която може да се разтвори, за да се добави към лекарства, които се поглъщат или инжектират.

Като има предвид, че лечебните свойства на опиума са признати още преди 2500 години, а морфинът е станал известен за човечеството през 1800 година. Преди този момент се предполага, че съдържанието на морфин в опиума варира от 3-17 на сто. Въпреки че историята на медицината заменя на опиума с морфин, черното горчиво вещество продължава да бъде важен лекарствен компонент през деветнадесети век. Опиумът и морфинът се превръщат в ключов компонент на огромен брой лекарства. Едно от най-популярните от тях е лауданумът, известен и като опиумна тинктура е смес от алкохол, опиум, шафран и канела. Лекарството се предпочита от много писатели от деветнайсети век, художници и обикновени хора.

Всички опиумни медикаменти, независимо дали те са направени от опиум, или морфин се използват срещу болки, кашлица или диария. Става известно, че морфинът и опиумът и инхибират болката и успокояват, свързвайки се с рецепторите на някои нервни клетки в мозъка. Тези рецептори впоследствие започват да произвеждат подобни на морфиновите, но естествено синтезирани от организма вещества. Те са известни като ендорфини и буквално могат да си приемат като болкоуспокоителните на човешкия организъм. За съжаление тялото започва да възприема синтетичните вещества като собствено произведени ендорфини, привиквайки към тях. Веднъж установен в мозъка, морфинът контролира болката, кашлицата, повръщането, организмът е в състояние на еуфория и будност. Морфинът може да предизвика зачервяване, изпотяване, запек, сърбеж, гадене, сънливост, безпокойство, тревожност и задух.

Медиците често си задават въпроса за колко време човек се пристрастява към опиума. Повечето наблюдатели са съгласни, че това зависи от честотата и силата на дозите и начина, по който се приема, тежестта на заболяването, за което е било предписано и лекотата, с която лицето развива зависимост. Пристрастеността към лауданум, се развива по-бавно в сравнение с развитието на пристрастеността към морфиновите инжекции. Опиумът в първия случай се смесва със стомашните сокове. Морфиновите инжекции въвеждат 100 процента от веществото в тялото, без да може да се разреди по пътя.

Мърфинът създава чувство на лекота, пациентите се чувстват по-добре, но в момента, в който пациентът спре приема на лекарството, симптомите се връщат. В същото време, пациентът изпитва чувството, че се нуждае от увеличаване на дозата морфин, за да поддържа тази еуфория. С други думи, пациентът развива толерантност към лекарството. Когато се правят опити да спре употребата на медикамента, интензивният копнеж по лекарството се развива и съчетава с физическо страдание. Дали състоянието ще се нарече морфинизъм, или морфомания, пристрастяването е неизбежно.

Статията е част от историята на: