Велики личности, повлияли на развитието на древногръцката медицина от 639 до 570 година

От -639г.

Можем да твърдим, че медицината постепенно се е обособявала в пределите на различни древни цивилизации, но най-голямо впечатление на историците прави кулминацията в развитието на лечебната наука в древна Гърция, особено по време на ерата на философите.

С ежедневие, подсигурено от робски труд, гръцките граждани са имали времето да размишляват и да търсят отговори на екзистенциални въпроси. Гърците са се интересували от мъдростта на народите по света, а възприемайки чуждоземските знания, те са усъвършенствали цялостната старогръцка философия. Сред мултидисциплинарната гръцка философия място намирала и медицинската наука. Постепенно за няколко стотин години философията се превърнала в ключ за разбирането на медицинската старогръцка мъдрост. Тези, които са имали привилегията да се докоснат до нея, са били най-добрите лекари в света. Тези, които не се възползвали от нея оставали сред посредствеността на тъмните векове на медицината.

Старогръцката лечебна система е била развивана чрез знанието и писмените трудове на цяла плеяда философи. Най-известните от тях са:

1. Талес Милетски (639-544 г. пр. Хр)

Известният медицински историк полковник Филдинг Хъдсън Гарисън, в трудът си "Въведение в историята на медицината" от 1922 година е писал за древногръцкия математик, че: "Той е бил обучаван при древноегипетски медицински жреци, от които е получил знанието, че водата е основният елемент, от който сме изградени".

2. Анаксимандър Милетски (611 г. пр.Хр.)

За него Гарисън пише, че: "той картографира небето и направи успешно предсказване на слънчево затъмнение". Вероятно той е завършил това си откритие по време на съвместната си работа с Талес. Това предположение е изказал медицинският историк Хенри Сиджерист в своя труд "История на медицината: старогръцка, индийска и персийска медицина" (том втори от 1961 година). Според историка Анаксимандър вярвал, че основните елементи в природата са огън, въздух, вода и земя, а техните качества са влага, сухота, топлина и студ. Освен това, древногръцкият философ считал, че всички елементи са се обособили от определена първична субстанция. Това схващане от своя страна дало началото на идеята за съществуването на два основни елемента, отличаващи се с противоположни качества. Според Анаскимандър в тялото на здравите хора тези елементи са в идеален баланс. Тази негова теория била доразвита през вековете, превръщайки се в едно от най-съществените схващания в гръцката медицинска теория.

3. Питагор от Самос (580-489 г. пр.Хр.)

Гарисън пише в книгата, че и Питагор е обучаван в Египет, откъдето вероятно е заимствал "неговата доктрина за мистичната сила на числата, от които три и четири олицетворяват светове, сферите, както и първичните елементи" (земя, въздух, огън, вода). Древногръцкият философ и математик е първият грък, който казал, че мозъка като "централен орган на висшите функции" в тялото.

Сиджерист пък казва, че докато едните философи са се осланяли на елементите, за Питагор от огромна важност били числата. Историкът е превел думите на математика така: "Сред цифрите, четири има огромна роля, тъй като е съвсем логично две двойки сили с противоположни качества, които са обединени, те създават идеален баланс".

Сиджерист пише: "Ще видим, че тази гледна точка е имала голямо влияние върху медицинската теория, също както Питагоровата доктрина за противоположностите е повлияна от дуализма като цяло. Тези противоположности били необходими, за да се обясни на хармонията в света".

Питагор вярвал, че хората трябва да постигнат равновесие между вътрешните си качества и потребности, за да се поддържа добро здраве, а това се постигало с умереност. Когато човек е нездрав, според Питагор, това е било следствие от нарушение в баланса. Според математикът здравето се възстановявало (физически) с похватите на медицината, а психически - с музика.

Работата на Питагор обединила мъдростта на много мъдреци, както и знанието на немалко по-ранни старогръцки философи, и създавайки много последователи, които слушали в захлас лекциите му. Той дори организирал част от тях да преподават в училище, а по този начин математикът популяризирал философията в Гърция.