Виенският Диоскорид: източникът, разказващ за лечебните растения в продължение на 1500 години

От 70г.

Гръцкият лекар Педаний Диоскорид (40 г.- 90 г.) е роден в Аназарбе, малък град близо до Тарс, Мала Азия  (днешна Турция). Като хирург, служил в римската армия на император Нерон, Диоскорид пътувал в Италия, Галия, Испания и Северна Африка. В тези страни медикът е имал възможност да изучи, систематизира и оцени лекарствената стойност на стотици медицински растения. Около 70 година той съставил обширен списък от лечебни растения и техните медицински приложения. Първоначално написан на гръцки език, писменият труд на Педаний Диоскурид по-късно започнал се превежда на латински с името "De Materia Medica" ("За лечебните средства"). Той се превърнал в еталон за "материята" на фармакологията и фармакогнозията, ползван в продължение на 1500 години. За съжаление съвременните медицински историци не разполагат с оригиналното издание, писано от гръцкия лекар.

След появата на древния документ, множество изследователи са се уповавали на информацията, написана в него. Най-старият известен ръкопис, посветен на работата на Диоскорид, принадлежи на Юлиана Аниция. Той е създаден около 512 година и е наречен Кодекс на Юлиана Аниция. Той се съхранява в Австрийската национална библиотека във Виена. Записан е като "Codex Vindobonensis Medicus Graecus", но е по-известен сред обществото като "Виенски Диоскорид" и се приема като най-старият, ценен и значим документ, разказващ за историята на ботаниката и фармакологията. Тъй като, както споменахме по-горе, оригиналната "Материя медика" никога не е била открита от изследователи, учените няма как да са сигурни дали трудът включва рисунки на Педаний Диоскорид, или те са дело на Юлияна Аниция. Възможността римлянката да е наела художник за труда си, също не е за подценяване. Едно е сигурно, художникът на Виенския Диоскорид изглежда е базирал творчеството си върху илюстрации от труда "Rhizotomicon of Crateuas of Pergamon" (от 1-ви век).

Някои от по-любопитните растения от Виенския Диоскорид можете да откриете по-долу:

Erythraea centaurium: кантарион

Родът на тази билка първоначално е бил наречен „Chironia”, по името на Хирон, който е известен кентавър в гръцката митология, популярен с огромните си познания за лечебните растения. Според легендата, Хирон се излекувал с това растение, след като се наранил случайно с една от отровните стрели на Херкулес. Юлиана Аниция е намекнала за мита и предназначението на кантариона, който е полезен при лечението на рани. Тя препоръчвала билката да се ползва и при белодробни заболявания.

Artemisia absinthium: пелин

Растящ в непосредствена близост до ръжта, пелинът е храстовидна и горчива билка. Авторката на Виенския Диоскорид препоръчва употребата на растението при стомашни проблеми, като противоглистно средство, за третиране на жълтеница и като „ароматизатор” за приготвянето на абсент. Според Диоскорида, абсентът е бил популярна лятна напитка в Пропонтида и Тракия, където се считало, че поддържа доброто здраве на хората.

Cyclamen Europaeum: дива циклама

Тази билка получава името си благодарение на кръглата си форма. Диоскоридът препоръчва лечебното растение да се ползва като очистително, антидот, като тоник за почистване на кожата, и като стимулант на родилния процес. Ползван като очистително, сокът от грудката се прилагал като клизма.

Ferula galbaniflua: галбан

Името на това растение означава "универсален лек", предполагащо неговото широко приложение сред древните гърци. Диоскоридът предписвал приема на млечния сок от галбан за лечението на язви, кашлица, конвулсии, разкъсвания, главоболие, стомашни болки, менструални болки, зъбобол, ухапвания от змии и родилни болки. Можело да се втрива по клепачите като мехлем, подобряващ зрението.

Rosa lutea: роза

Красотата и аромата на розата спечелили популярността на растението в древния свят. Гърците свързвали растението с Афродита, грациите, и музите. Диоскоридът препоръчвал употребата на паста от венчелистчета на роза за очни проблеми, а розовите листенца, добавени във вино, лекували главоболие, болки в ушите и хемороиди.