Виждания относно лоботомията в началото на 20 век

от 16 дек 2014г., обновено на 25 апр 2018г.

От 1917г.

В началото на 20 век броят на пациентите, пребиваващи в психиатрични клиники нараства значително, а на този етап ефективната медицинска помощ не била повсеместно на разположение. Лоботомията е една от поредицата радикални и инвазивни физически терапии, разработени в Европа във време (19 век) на неглижиране на психиатричната култура, прерастващо до терапевтичен нихилизъм.
Сред новите "героични" терапии, разработени по време на тази ера на експериментите се включват маларийната терапия за обща пареза при душевноболните (1917), терапия с дълбок сън (1920), терапия на инсулиновия шок (1933), кардиазолова шокова терапия (1934) и електроконвулсивна терапия (1938). Успехът на шоковите терапии подпомага да се промени начинът на мислене сред обществото въпреки значителния риск за пациентите. Така някои психиатри са склонни да приложат все по-драстични форми на медицинска интервенция, включително и лоботомията.
Медицинският историк Джоел Браслов твърди, че от времето от стартирането на маларийната терапия до лоботомията, "движението" в областта на психиатричните лечения е във вид на "спирала, започваща придвижването си все по-близо и по-близо към вътрешността на мозъка".
Според Рой Портър, който е доайен в областта на медицинската история, най-агресивните и насилствени психиатрични интервенции са разработени във времевия период от 1930 до 1940-та година. Те отразяват както добронамереното желание на психиатрите да намерят медицински средства за облекчаване на страданията на огромния брой свои пациенти в психиатричните болници, но и относителната липса на социална власт на същите тези пациенти да се противопоставят на все по-радикалните и дори безразсъдни интервенциите на лекарите. Много лекари, пациенти и семействата им вярват, че въпреки потенциално катастрофалните последици, резултатите от провеждане на лоботомия са положителни.
Дори да е оспорвана през целия период от съществуването си, лоботомията е част от медицинските лечебни практики, счита се за законно, но отчаяно средство за категории от пациенти, които са считани, така или иначе за безнадеждни. Днес лоботомията е нарицателно за медицинско варварство и пример за потъпкването на правата на пациентите.

Статията е част от историята на: