Внимание, хомеопатия! Мнение на д-р Иван Боров от 1977 година за първоначалния отзвук и недоказуемите принципи на лечебната система

От 1977г.

Научните трудове касаещи суеверията, които са съжителствали в медицината и лечебното изкуство са оскъдни. Въпреки това, като повод за национална гордост може да се приеме фактът, че български писател (завършил медицина) е посветил времето си на любопитната тема. Този българин е доктор Иван Боров. Той е описал през 1977 година в своята книга „Суеверие и медицина” едни от най-разпространените (и често зловредни) вярвания в медицината от миналото (и в частност народната медицина на България). Авторът на „Суеверие и медицина” е изготвил подробен анализ и на системата за алтернативно лечение на д-р Самюел Ханеман, популярна с името хомеопатия.

Доктор Иван Боров пише, че в началото на 19 век (около 1810 година) хомеопатията се е радвала на изключително положителен отзвук. Възникването на лечебната система донесло на новия век доста прогресивно учение в сравнение с каноните на утвърдената до този момент медицинска наука (отличителна черта на тази наука било невежеството и ненадеждността на лечебните методи, каквито са кръвопускането, вендузотерапията, венесекциите). Периодът, в който се появила хомеопатията обхващал края на 18 и началото на 19 век (най-ранната публикация на Ханеман е от 1796 година). Както стана ясно, медицинската наука в конкретния момент не разполагала със задълбочени диагностични средства за анализ.

Ситуацията с развитието на фармакологията също не била по-различна от тази с медицината. Науката, касаеща състава на медикаментите през 19 век „боравела” главно с лекарства от растителни и минерални източници.

По тази причина не е особено изненадващо да се приеме, че хомеопатията на Ханеман се е приела добре, всички тези предпоставки вероятно са създали добри условия за утвърждаването на хомеопатията сред медицинското общество.

Въпреки това, не били малко и медиците, които определяли хомеопатията като ненадежна и отхвърляли терапевтичните й принципи. Те били „въоръжени” с аргументите новооткритите медикаменти и неоспоримия напредък на някои важни медицински специалности като микробиологията. Именно тези учени се стараели да очертаят терапевтичната несъстоятелност на хомеопатичните принципи на Ханеман. Те си помагали с доказани факти. Например: главоболието може да се премахне с прием на аспирин или аналгин, но ако тези лекарства се приемат при липса на болки в главата, болестни прояви не се предизвикват. Това обезсмисля един от най-важните и първостепенни принципи на хомеопатията – този на подобието.

Добре е да се има предвид, че дозата на всяко лекарство се определя чрез изследвания- лабораторни, биохимични и клинични наблюдения. Те помагат на лекарите да определят вида и точната доза на лекарствата, които да окажат лечебен ефект на заболяването. Всяко хомеопатично разреждане – 10, 100 и повече, следва да направи лекарствата 10, 100 и повече пъти по-слабо.
Агресивните инфекциозни заболявания се поддават бързо на лечение с антибиотик, предназначен за тяхното лекуване. За да се постигне това, лекарството трябва да циркулира в кръвта в определена концентрация, зависеща от приема на еднократната или дневна доза от него. Ако нужният (и иначе ефикасен антибиотик) се приема в десетократно, стократно и хилядократно разреждане, то бактериите ще оказват болестотворното си влияние върху своя приемник.

Това обезсмисля и втория принцип на хомеопатията- този на разреждането на лекарствата. Още повече, развитието на науката ускорило допълнително появата на остри нападки към лечебната система на д-р Ханеман. През 1925 година хомеопатията била дори напълно отхвърлена като научен метод.

От казаното до тук може става ясно какво е било отношението на д-р Иван Боров към хомеопатията. Въпреки системата за алтернативно лечение не е изгубила популярностоще повече, че всеки е свободен да избере по какъв метод да бъде лекуван, стига да може да понесе последиците от избора си без възражения.

Статията е част от историята на:

• История на хомеопатията