Въвеждане на заземителни устройства за безопасна употреба на запалимите упойки

От 1894г.

Етерът (въведен клинично през 1846 г.), етиленът (въведен клинично през 1923 г.) и циклопропанът (въведен клинично през 1932 г.) са се използвали като анестетици, но те са изключително взривоопасни и лесно биха могли да се възпламенят в присъствието на искра или открит пламък.

Производителите на упойки са взели предпазни мерки за предотвратяването на инциденти, били въведени електрически заземяващи устройства за ограничаване на натрупването на статично електричество. Заземителните вериги се вграждали в някои анестезиологични апарати, а някои анестезиолози създавали свои собствени устройства за безопасност.

Пластинката за заземяване с верига, която може да се види на снимката по-долу е създадена от д-р Пол Ууд (1894-1963), чиято цялостна кариера е била посветена на работата със запалими анестетици.

След 1950 година до започнали да се влагат някои нови, невзривоопасни агенти в анестетицита, а запалимите упойки били забранени за употреба в болниците след 1970 година.

Статията е част от историята на:

• История на упойките в медицинската наука