Въвеждане на нов метод за ин-витро оплождане

Важен обрат в осъществяването на ин-витро оплождането настъпва през 1992 година. Тогава започва изпитването на технология чрез, която ин-витро оплождането се извършва чрез инжекцията, впръскваща сперматозоиди директно в  интрацитоплазменото пространство на яйцеклетката. Тази медицинска манипулация е реализирана за пръв път от Жанпиеро Gianpiero Д. Палермо и негови сътрудници в Брюксел (UZ Brussel) през 1992 година.

Тази новаторска техника се превръща в още една алтернатива за пациентите с репродуктивни проблеми, тъй като позволява на мъже, които имат ниско съдържание на сперматозоиди да имат потомство. Интрацитоплазменото инжектиране на сперматозоид в яйцеклетката (ИКСИ) понякога се използва и за възстановяване на сперматозоидите, с помощта на тънка игла, извършва се и биопсия на тъкани от тестисите чрез тази техника. Благодарение на този метод някои мъже със синдром на Клайнфелтер биха могли да имат деца.

По този начин ин-витро оплождането се превръща в изключително добро решение на повечето проблеми с фертилитета.
Робърт Едуардс получава през 2010 г. Нобелова награда за физиология и медицина "за разработването на метод за ин-витро оплождане". Карл Ууд започва да бъде наричан "баща на ин-витро оплождането", защото е използвал пръв замразени ембриони за изкуствено осеменяване. През 2006 година в САЩ вследствие на медицинската манипулация са се родили 54656 деца, което е малко повече от 1% от общия брой раждания за САЩ.

Статията е част от историята на:

• История на ин-витро оплождането