Въвеждане на нов метод за обезболяване с новокаин от Гуидо Фишър през 1910 година

от 30 апр 2015г., обновено на 27 яну 2016г.

От 1911г.

Основна заслуга за пропагандирането и въвеждането на новокаина в областта на стоматологията има Гуидо Фишър (Guido Fischer, 1877-1959 на снимката по-долу), които е професор по дентална медицина в университетите „Грайфсвалд”, „Магдебург” и от 1920 до пенсионирането си през 1933 г. в Хамбург.

През 1911 г., Фишър публикува основния си труд, посветен на "Местната анестезия в стоматологията". Книгата бива препечатана 10 пъти в Германия, 4 пъти в Англия, Русия и Испания. Тя остава класически наръчник за стоматолозите по цял свят, наред с монографията Дж. Браун "Местната упойка" за хирурзите. През 1910 г., д-р Фишер изнася лекции и презентации в 6 университета в САЩ. Там той показва блокирането на усещанията в нерва на долната челюст под действието на новокаин и добавян адреналин. Той отбелязва ползите на регионалната анестезия, сравнявайки я с действието на "райския газ".

През 1911 г Фишър въвежда нов начин за извършване на долночелюстна анестезия. За да бъде успешна манипулацията, главата на пациента се поставя така, че долночелюстната оклузална равнина да бъде успоредна на хоризонталната равнина. Спринцовката се разполага от лявата страна на предкътниците, иглата се придвижва до дълбочина от около 6 mm, преди да се направи контакт с костта, като се внимава да не се нарани надкостницата. „Пистолетът” (устройство, инжектиращо упойката) леко се премества надясно, докато не застане успоредно спрямо кътниците. След това иглата се придвижва с още 6 mm. Бавно се инжектират 0,5 мл новокаин, за да изключат усещанията на лингвалния нерв. След това, спринцовката внимателно се връща обратно към първоначалното положение (в зависимост от отклонението на клона на долната челюст). По-нататъшните ходове на иглата, разположена успоредно на хоризонталната равнина, целят да достигнат на дълбочина от 10-15 мм, в района на задния ръб на гърлото (на жлеба на долната челюст), за да се инжектира 1,5 мл новокаин. В зависимост от ширината на клоновете на долната челюст общата дълбочина на иглата трябва да достигне в границата от 22-27 мм.

През 1914 г., Фишър разработва специална спринцовка за стоматологичната практика, която става по-популярна от въведената през 1906 г. в Германия спринцовка "Record".

Статията е част от историята на: