Въздействие и употреба на афродизиаците

От 6.12.-322г.

Търсенето на средство или рецепта за подобряването на сексуалните функции и понижаването на вредното въздействие на еректилната дисфункция се превръща във фикс идея за хората от всички исторически епохи. Без значение от религиозните възгледи и дали става дума за източни, африкански или западни цивилизации. Идеята за доказването, изграждането и доказването на "по-добрия", а защо не и на "най-добрия мъж", се превръща в непреходна за историята на медицината. За да се осъществи това човешко желание за съвършенство и добро сексуално здраве хората от почти всички култури прибягвали до различни средства (храни, лекарства, билки, аромати, подправки), наречени афродизиаци.

За съжаление твърде малко от тях имали желания ефект. Определени зеленчуци като аспержи и артишок, яйца, корени от женшен или храни, имащи фалическа форма се считали за афродизиаци. Някои вещества, съдържащи се в предполагаемите афродизиаци всъщност променят и оказват влияние върху настроението в много по-голяма степен, отколкото върху повишаването на самото сексуално желание. Следователно те правят хората по-малко потиснати и отворени към сексуално общуване. Така че дори и да не оказват желаните ефекти, афродизиаците действат на принципа на самовнушението (плацебо ефект).

Данни за употребата на афродизиаци са събрани във вид на древни египетски, китайски, гръцки, римски, арабски рецепти. Съставките, използвани за тези рецепти са набавяни от растителни или животински източници. Културата на ацтеките и инките смятала безплодието за грях, а предбрачният секс се толерирал. Поради тази причина сексуалното здраве било основен приоритет.

Въздействието на афродизиаците е свързано с влиянието върху централната нервна система и промяната на концентрацията на някои полови хормони. Въпреки че те въздействат и на двата пола, тези субстанции са най-популярни сред мъжете, защото повишават нивото на тестостерона, който е основен мъжки полов хормон. Следователно три са желаните ефекти, търсени от мъжете от различните култури и исторически епохи: повишаване на либидото (сексуалното желание), осигуряване на по-добра ерекция и удължено сексуално удоволствие.

В медицинските документи по фармакология, озаглавени "Рецепти за здраве"(Υγιειν? Παραγγ?λματα) са описани свойствата на афродизиака "satirio" (вид орхидея). Автор на тези рецепти е Диоскорид (40-90 г.пр.н.е.).
Аристотел препоръчва на Александър Велики през 322 г. пр. н. е. да забрани употребата на ментов чай по време на военни кампании, защото е убеден, че ментата е силен афродизиак.

Статията е част от историята на:

• История на афродизиаците