Дакийски и тракийски лечебни минерали, описани от Доискорид в "De materia medica"

От 50г.

Педаний Диоскорид е древногръцки лекар, роден около първи век в град Аназарбе в Киликия (Мала Азия). Той е бил най-прочутият фармаколог на Древността, но въпреки това риографичните данни за него не са особено богати. Заглавието на най-известния му труд, написан около 50 година – "Peri chyles iatrikes" са превежда буквално "За лечебната материя" (от латински "De materia medica"). Под това име до края на деветнадесети век се изследователите разбирали, че основният въпрос касае материята на фармакологията и фармакогнозията. Би бил подходящ и преводът "За лечебните средства".

В петте раздела на Диоскоридовия труд може да се намери информация за около 827 лекарства с растителен, минерален и животински произход. Поради своите качества "De materia medica" още през Античността се превърнала в ключов медицински документ, от който са черпили информация немалко лекари.

В раздела на древния труд, посветен на минералните лекарства, може се открият факти и кратки указания за употребата на вещества, добивани и прилагани в Тракия и прилагани в античната медицина.

Следният частичен превод се отнася за употребата на минерала каламин, съдържащ цинк: "Каламин, наречен гроздовиден, най-добър е кироският. Употребява се за очни лекарства, които действат, като се посипват сухи. За същото се употребява и кипърският. Доставеният от Македония, Тракия и Испания е неподходящ. Той затваря рани, изсушава, причинява гноясване, предизвиква местни разраствания и цикатризира лошите рани…".

Рудните и нерудните изкопаеми в древна Тракия са били известни и експлоатирани от местното население от най-далечни времена. Рударството по нашите земи датира от каменномедната епоха, което съвпада с най-старите останки от траките. Почти всички племена са се занимавали с рударство, което продължило през целия робовладелски строй. Твърдението, че тракийският каламин е лишен от лечебни свойства, пригодни за офталмологията, се основава вероятно на лошата производствена технология.
Добре е да се знае, че идентифицирането на минералите, описани от Диоскорид, е трудно. Така например под каламин (сегашни названия кадмея, галмая) той разбира няколко минерала, които съдържат цинк. Сега под това име подразбираме цинков хидроксилат, който кристализира с вода. "Прибавеното" качество на каламина "гроздовиден" ни кара да предположим, че Диоскорид разбира друга цинкова руда — мармарит, разновидност на сфалерита.

Стипчивото действие на цинковите съединения е било познато на траките от дълбока древност и намирало приложение в офталмологията, за което свидетелстват и други антични автори, а не само Педаний Диоскорид.

На друго място древногръцкият автор на "De materia medica" споменава някои факти за употребата на стипцата, като я нарича цеплив камък. Под това наименование тя е известна и на римския медик Авъл Корнелий Целз.

Диоскоридовият труд твърди, че: "Нареченият тракийски цеплив камък се произвежда в Синтия в реката, наречена Понт. Действа също като гагатския. Разправя се, че като го стоплят с вода, го угасяват с елей, точно както става с асфалта".

Сведенията на Диоскорид за минералните богатства не съдържат факти, разказващи за употребата на минералните води, с каквито споменатата по-горе област е така богата. Доколко цинковите руди и стипцата са намирали приложение в тракийската народна медицина от епохата на Диоскорид, няма как да се докаже със сигурност. Въпреки това, в научната медицина от епохата на автора тези вещества са били достатъчно известни, за да ги цитира той в труда си, така че може да се счита, че тракийците са ползвали минерални лекарства.