Джеймс Блек и приносът му в борбата със сърдечносъдовите заболявания и болестите на храносмилателната система

От 1946г.

Сър Джеймс Блек бил шотландски лекар и фармаколог, който през 1988г. бил удостоен с Нобелова награда за медицина (съвместно с колегите си Джордж Хитчингс и Гертруд Елиън) за разработването на две наистина важни лекарства – пропранолол и циметидин. Може би знаете, че първото е препарат, принадлежащ към "екипа" на т. нар. бета-блокери, който оказва положително влияние върху функционирането на сърдечния орган. Второто пък успешно се употребява срещу различни нарушения на стомашно-чревния тракт.

В действие

Блек се сдобил с медицинско образование от университета "Сейнт Адрюс" в Шотландия през 1946г. Малко след като се дипломирал, в продължение на десет години, той преподавал в различни учебни заведения.  

През 1958г. професионалният му път се свързал с британската химическа компания "Imperial Chemical Industries" (ICI), където Блек изпълнявал длъжността на старши фармаколог до 1964. Именно в тази иновативна и бързо развиваща се организация шотландският учен получил отлични възможности да разгъне потенциала си да постигне целите си. Това, което Джеймс искал наистина горещо (и, разбира се – много скоро успял да го постигне), било да разработи медикамент, който ефектно да облекчава състоянието на пациентите при стенокардия: болезнено усещане на тежест и спазми в гърдите при недостатъчно зареждане на сърцето с кислород.

Последвали редица експерименти и много открития, по време на които Блек достигнал до важното заключение, че при определени реакции в организма към някои клетъчни рецептори могат да се "прикачат" конкретни химикали, което, от своя страна, да доведе до редица физиологични промени.

В този ред на разсъждения, шотландецът осъзнал, че когато т.нар. бета-рецептори, намиращи се в сърдечния мускул, се стимулират от хормоните епинифрин и норепинефрин, това причинява сериозно сърцебиене и увеличаване на свиванията на сърцето, а в резултат – реципрочно повишаване на нуждата от доставки на кислород към сърдечния орган.

Разработеното от Джеймс лекарство, станало известно с наименованието пропранолол, възпрепятствало свързването на бета-рецепторите с епинифрина и норепинефрина, като по този начин успокоявало сърцебиенето и утолявало "кислородния глад" на сърдечния мускул. По-късно били разработени и други бета-блокери, които успешно били въвлечени в борбата срещу голям брой сърдечносъдови заболявания.

Въодушевен от откритието си, експертът пожелал да използва същия принцип и да разработи специален препарат, който да блокира онези рецептори в тялото, които стимулират секрецията на стомашни киселини. Идеята на подобен продукт била да възпрепятства свръхпроизводството на въпросните киселинни съединения, с което да се усъвършенства лечението на редица болести на храносмилателната система. Ръководителите на "Imperial Chemical Industries" обаче отказали да съдействат на своя учен. Това не спряло шотландеца и той направил възможно най-близкото до ума на човек с иновативно мислене и големи стремежи – напуснал компанията. А през 1964-та специалистът бил приет в научния екип на американската организация "СмитКлайн", в лабораторията на която била осъществена "появата" на гореспоменатия циметидин.

В заключение можем да кажем, че до края на живота си Джеймс Блек направил много други проучвания и със своите възгледи и схващания изиграл съществена роля в развитието на съвременната медицина.

Снимка: The Famous People