Древни източници, разказващи за употребата на ментата

От 1440г.

Ментата се е отглеждала в продължение на толкова дълго време, че някои са на мнение, че е почти невъзможно да се открие диворастяща форма, съхранила първоначалния си вид. Библейски препратки описват ароматната билка. Ментата се е радвала на толкова висока оценка, че се е взимала като десятък от народа на древните фарисеи, заедно с копъра и кимиона. (Матей XXIII, 23)

Историята на ментата в древната медицинска наука е преплетена с античната митология. Твърди се, че Прозерпина, съпругата на Плутон е трансформирала в ароматното растение свой омразен съперник. И в латинската, и в гръцката митология името на ментата се асоциира с красотата. В Древна Атина е било обичайно да се надуши аромат на мента, тъй като гъркините са мажели телата си с различни билкови масла. Те втривали маслото от мента по ръцете си.

Историята на медицинската употреба на ментата в Англия е започнала да се развива след внасянето на растението от римляните. Този факт е споменат от Джон Гардинър около 1440 година. За него се знае твърде малко, не е изключено това име да е псевдоним, а зад него да стои древен медик. Гардинър написва книгата "Градинарски подвизи" около 1440 година, но има вероятност древната творба да е била написана много по-рано. Книгата е сред най-ранните литературни трудове на английски език и е посветена на градинарството. Тя описва ментата в стихотворна форма.
През 14 век ароматната билка е влизала в състава на прототипите на пастата за зъби. Ментата се е използвала за избелване на зъбния емайл.

Известният английски ботаник Търнър (1508 - 1568), известен като бащата на английската ботаника счита, че е добре да се прибавя мента в сосовете, за да се осигури добро храносмилане. Английският лекар и астролог Кълпепър (1616 - 1654), който воюва в Гражданската война на страната си, предполага, че с мента никога не трябва да се лекуват ранените войници, тъй като билката възпрепятствала зарастването на раните. Той използва ароматното растение за лечението на 40 различни заболявания.

Популярно английско суеверие твърди, че ментата никога не трябва да се реже с желязо. За съжаление не е съхранено обяснение, даващо отговор на това твърдение. Историята на ментата в медицинската наука се асоциира и с пилигримите, тъй като най-вероятно те са отговорни за разпространението на билката в Новия свят.

Статията е част от историята на:

• История на ментата в медицинската наука