Древнокитайска представа за популярните лечебни средства и хирургията

Със сигурност може да се твърди, че древнокитайското знание в областта на естествените науки се развива преди повече от 2000 години преди новата ера (в епохата Шан-Ин). В този период е обособена астрономията, а древните китайци са работили с лунно-слънчев календар, развивайки постепенно и науките математика, химия, биология и медицина.

 

Любопитен е фактът, че в медицината, или по-точно в областта на диагностиката древните китайци са постигнали изключителен напредък. Като символ на този напредък може да се посочи учението за пулса. Изследването му се извършвало по специална система в продължение на часове. Древнокитайските лечители различавали пулс с различна скорост, сила и ритъм. Според тях пулсациите на кръвта, упражнявани върху стените на кръвоносните съдове отразявали не само работата на сърцето, но и давали важна информация за състоянието на черния и белите дробове и някои други вътрешни органи.

 

От гледна точка на съвременната медицина древнокитайските лечебни методи са доста любопитни, още повече – немалко от тях са претърпели развитие в медицинските системи и на други народи. Например „противоположното” древните китайци лекували с „противоположно” (топлото със студено и т.н.),  а впоследствие този принцип се превърнал в основен за лекарската практика на Хипократ.

 

Древните китайци използвали разнообразни природни лечебни средства. Например растението жен-шен присъствало във фармакопеята на древния народ още от  VI- V век пр.н.е. Освен това приложение в старокитайската лечебна практика намирали папратите, лотусът, тунговото масло. Шен-нун (живял в периода Си-чжуо, около XIII-VIII век пр.н.е.), автор на най-старата фармакопея в света, описва в "Трактат за корените и тревите" 365 лечебни китайски растения. Популярни били и медикаментите с животински произход. Например при кокоша слепота се препоръчвала консумацията на черен дроб на морски риби. Древнокитайските медици разчитали на лечебните сили на смеси, включващи живак, олово, сребро, желязо, сяра, магнезий, както и някои медни съединения. Медикаментозните средства се класифицирали в отделни групи: кръвоочистващи, слабителни, кихателни.

 

Историята на медицината свидетелства, че специфична за китайското лечебно изкуство е чжен-цзютерапията (известна и като акупунктура), при която на определени „жизнени” точки от тялото се прилага убождане с тънки игли. С този изключително популярен метод древните китайски медици третирали различни заболявания. От гледна точка на съвременната медицина е известно, че биологично активните акупунктурни точки имат отношение към регулацията на обменните процеси в човешкия организъм.

 

Любопитен е фактът, че хирургията като област от древнокитайската медицинска практика е възникнала преди появата и развитието на феодализма. В тези периоди се прилагали сложни гръдни и коремни хирургически манипулации (каквато е например изрязването на определени чревни сегменти). За да се притъпи болката на пациентите се използвали опиум, хашиш, сок от листата на марихуана, който се прибавял към вино. Археолозите разполагали с различни артефакти, разказващи за китайската медицинска история. Най-любопитни сред тях са хирургическите инструменти, които се изработвали от бронз, желязо, кости и раковини. За съжаление по време на феодализма китайската хирургия търпяла застой, а сред най-често прилаганите манипулации били тези по премахването на абсцеси.

 

От казаното до тук можем сами да оценим медицинското познание на древния китайски народ, разчитал на изпитаните лечебни методи и практики и лекарства. А фактът, че именно тази общност е повлияла на медицинската история на Корея, Япония, Тибет и Монголия, едва ли е случаен.