Държавни програми за разработка на биологично оръжие

От 2005г.

Историята на държавните програми за разработка на биологични оръжия е почти винаги обгърната с тайни, пропаганда, както и липсата на строги микробиологични или епидемиологични данни, потвърждаващи твърденията за употребата им. С изключение на германският саботаж от времето на Първата световна война, японските опити върху хора в специално изградени терени по време на Втората световна война и държавно спонсорираните политически убийства от шпиони, не съществуват документирани или потвърдени данни за биологични атаки от определени държави. Дори за неоспорими инциденти, каквато е катастрофата с неволно изпускане на антраксни спори в Свердловск не доказват наличие на руска програма за разработка на биологични оръжия.

Всички програми за разработка на биологично оръжие се преустановяват с подписването на Конвенцията за забрана на разработването, производството и натрупването на запаси от бактериологични и токсични оръжия през 1972 година. Според некласифициран доклад на държавния департамент на САЩ от 2005 година държавите, заподозрени, че продължават програмите си по биологично въоръжение в нарушение на съдържанието на Конвенцията са Китай, Иран, Северна Корея, Русия, Сирия, а вероятно и Куба.

Заплахата от биотероризма достига заплашителни нива през октомври 2001 г. и продължава да представлява огромно предизвикателство. Все по-често терористични организации проявяват интерес към биологичните оръжия. Една от най-тревожните тенденции е, че се увеличава мотивацията на терористичните групи да засегнат едновременно огромен брой хора. Атаките с биологични агенти обикновено са неуспешни. Дори технически напредналата програма на Аум Шинрикио претърпява провал, най-вероятно поради технически предизвикателства и проблеми, породени от изграждането на ефективен аерозолен генератор. Вероятността аматьори, използващи домашно оборудване да могат успешно да използват биологично оръжие за масово унищожение е малка. Терористите все още разчитат на простите, но много ефективни експлозиви. Въпреки това откриването на лаборатории на терористичната групировка Ал Кайда в Афганистан демонстрира съгласувани усилия да се впрегнат модерните технологии и да се ползват за злонамерени цели.

Единственият координиран отговор, който е познат на историята на медицината включва мерки, интегриращи действията на местното и федералното разузнаване, както и прилагането на законите за общественото здраве, бързите тестове за идентификация, наблюдение, профилактика, лечение на пострадалите. Този координиран отговор предоставя възможност за намаляване на клиничните последици за общественото здраве при евентуални атаки, като по този начин си избягва социалния хаос. Примерите с изпращане на писма, заразени с антракс от 2001 г. показват, че е почти невъзможно да се избегнат инциденти, но могат да се приложат стратегии, свеждащи до минимум заболеваемостта, смъртността и социално разрушение от умишлените епидемии.

Статията е част от историята на:

• История на биологичното оръжие