Методи на мумификация като част от историята на египетската медицина

От 5.5.-2850г.

Терминът мумия се отнася за тяло, което чрез поредица от погребални ритуали (най-често характерни за Древен Египет) е съхранено за изключително дълъг времеви период. Различните методи на мумификация като част от историята на египетската медицина се отличават по това, че балсаматорите не премахвали сърцето, защото вярвали, че то е център на интелигентността и живителните сили, нужни за задгробния живот.

През различните етапи на историческото развитие на Древен Египет методите на мумификация се променяли.

Додинастичен период

Додинастичният период е до 2850 г. пр. Хр. Много малко са откритите мумии от този период. Тези, които са били намерени са естествено мумифицирани, вследствие на слънцето и подходящите пустинни условия, които не позволявали на бактериите да разложат телата.

Период на Старото царство

От малкото открити мумии на фараони става ясно, че важна роля за мумификационния процес играят ленените бинтове за обвиване на тялото и смолистите смеси за фиксирането им.

Археолози установили, че крайниците били обвивани поотделно с над шестнадесет слоя ленен плат. Често смолите, които се нанасяли върху превръзките се използвали, за да се създаде един вид "скулптура на мумията."

По време на 4-та династия, вътрешните органи започнали да се отстраняват. Коремната кухина се запълвала с лен, за да се избегнат телесните деформации. Бинтовете на мястото на лицето се оцветявали в зелено (символ на възкресението).

Мумиите от Старото царство били обличани с дрехи, поставени над ленените превръзки, които са запечатани със смоли. На външен вид изглеждали непокътнати, но влагата, проникваща между двата слоя поразявала почти изцяло телата.

Период на Средното царство

По време на този период  се обособили много различни методи за мумификация. Балсаматорите се научили да отстраняват вътрешните органи. Те се съхранявали в урни с изображение на различни богове, закрилници на съответните органи. Имсети се грижил за черния дроб. Хапи, Богът с глава на павиан бил закрилник на белия дроб, а Дуамутеф, Богът с глава на чакал закрилял стомаха. Богът с глава на сокол Кебеесунеф съхранявал червата.

Сърцето почти винаги оставяли в тялото, но има и примери за неговото отстраняване и подмяна с бинтове. Лицето вече не е боядисвало, а вместо това се слагала погребална маска, копие на лицето на починалия.

Някои изследователи подозират, че се е практикувал и един (по-необичаен) метод за мумифициране, използван по време на този период. Тялото на мъртвия се пълнело с кедрово масло, а вътрешните органи не се отстранявали.

Методът се използвал по време на управлението на Единадесета династия.  Вместо тялото да се реже, за да се извадят вътрешните органи, балсаматорите инжектирали кедрово масло (терпентин) в ректума. Но тази практика никога не се е използвала за по-важните хора, защото се считал за икономичен и по-евтин вариант.

Период на Новото царство

По време на този период царските балсаматори почти винаги отстранявали главния мозък и отстранявали вътрешните органи (те били старателно измивани и изсушени, обработени със смола и увити в лен). Тялото се покривало с много пластове смола.

Преди да се обработи със смолистите вещества тялото трябвало да престои от 40 до 70 дни в разтвор на самороден натриев карбонат и натриев хлорид, за да се изсуши и да се премахнат бактериите от него.

Трети междинен период

Най-добрите примери за мумифициране са открити през Двадесет и първа династия. По това време те са се стараели да направят мумията като реалистичен човек.

Те отстранявали вътрешните органи чрез разрез от лявата част на корема (после ги поставяли обратно в тялото) след това покривали тялото с метална пластина с дизайна на око. Често се слагал восък върху клепачите, носа и ушите, а след сушенето и обвиването, тялото се боядисвало - с червено мъжете, а с жълто жените. Очите се  заменяли с такива от стъкло или камък.

Това бил най-добрият метод за мумифициране, но не всеки можел да си го позволи. Поради тази причина основно фараоните можели да бъдат погребвани по този начин.

Късен период

От 22-та династия практиката единствено телата на фараоните да се мумифицират след смъртта започнала да бъде все по-рядко срещана. Все повече и повече обикновени хора искали да бъдат мумифицирани в случай на смърт. Балсаматорите започнали да правят различни комбинации, спестяващи материалите.

Използвали по-малко плънка за телата и повече разтопена смола, която правила мумиите тъмни и тежки. Под превръзката органите не били в особено добро състояние. Понякога археолози откривали тела, смесени с телесни части от други хора. Вътрешните органи се поставяли в урни по време на 26-та династия.

Във всички периоди на управление на Древен Египет различните методи на мумифициране отразяват и важни етапи от богатата история на египетската медицина и нейното прогресивно развитие. Хората, живели по това време, демонстрират на съвременните учени обширни познания, свързани с човешката анатомия и физиология.

По удивителен начин египтяните в продължение на 5000 години съумявали да поддържат представата за целостта и неделимостта между духовните вярвания, съчетани с човешката преходност и тленност.