Експедиции на Николай Вавилов за откриване на формообразуващите центрове на културните растения

От 1922г.

През периода 1921-1933 г., когато ученият Николай Вавилов е започнал експедициите си за събиране на културни растения и информация за тях, е успял да стане и:

- член-кореспондент на АН на СССР;

- ди­ректор на новоизградения Държавен институт по опитна агрономия (ГИОА) при Народния комисариат на земеделието на РСФСР;

 - директор на Всесъюзния институт по приложна ботаника и нови култури.

Пътувайки из различните страни, той се е интересувал от земеделската култура на всяка една от тях. Като причина за различията и особеностите на различните културни растения е приел природните условия и историческото минало на на­родите в различните страни.

Лятото на 1924 година е осъществил експедиция до Афганистан, където е успял да събере различни "мостри" от седем вида културни растения на 2500-3000 м надморска височина, в най-високата планина на Афганистан - Хиндукуш. Това били разнообразни форми ечемик, пролетна пшеница, зимна ръж, грах, боб, бакла и др. Огромно разнообразие установил при пшеницата.

В Югоизточен Афганистан (Кабул и др.) експедицията се е натъкнала на нискостеблена пшеница-джудже в различни форми (около 50), която заемала големи площи и достигала височина от 1600-2300 м. Тази пшеница се отличавала с плътен клас, ниско стебло и жилава слама.

След приблизително 5000 км, резултатите от експедицията били 7000 образеца полски, зеленчукови и овощни култури, а Главната ботаническа градина е получила около 1000 хербарийни листа от дивата флора.

Сортовият състав от Афганистан се изучавал цели три години в Узбекистан, Кавказ, Киевска област, в степите на Воронежка област и в други райони на Съветския съюз.

Изводи от експедицията ...

Резултатите от експедицията са потвърдили една от теориите на Вавилов, че Югоизточен Афганистан е главното огни­ще на сортовото богатство на пшеницата и на някои други селскостопан­ски култури. В допълнение той е заключил, че е и едно от първите места на формообразуването на много културни растения. Всички тези изводи потвърждават неговото схващане, че древните култури не са възникнали в доли­ните, а във високопланинските райони.

През 1929 година е издадена специална книга "Земледельческий Афганистан", описваща резултатите от неговите теории и изследвания. За този свой труд руският учен е бил отличен със златен медал "Пржевалски".

Годините 1926-1928 Вавилов е посветил в изучаване на Средиземноморието и по точно на Сирия, Палестина, Трансйордания, Ал­жир, Тунис, Мароко, Египет, Франция, Италия, о-в Сардиния, о-в Сици­лия, Гърция, о-в Крит, а също Етиопия, Еритрея и Испания.

Резултатите от ек­спедицията, която била цели 80 000 км не били идеални, но според Вавилов - задоволяващи. Открили скорозрели сортове пшеница, лен, а също и твърда пшеница и див грах (сред посевите в Палестина) и др.

В планинските райони на Тунис, Алжир и Мароко са открили малко видове и форми растения, отличаващи се обаче с гиган­тизъм - големи класове, едри семена, едри плодове с прекрасни качества.

В крайна сметка Вавилов не е открил нови и незивестни растения, с което е направил извода, че и Средиземноморието не е формообразуващият център.

В своите експедиции до Мадрид е успял да открие различни ендемити като едноцветна и френска леща, които се отглеждали като фураж­ни култури.

В областта Ла Манча е намерил ценната култура еднозърнест лимец. Това е примитивна пшеница, отдавна изчезнала от цялото Средиземноморие.

Успял е да посети и Валенсия, където е открил го­лямо растително разнообразие от маслинови гори, бадеми, лозя, зеленчукови градини, ниви с фъстъци, картофи и оризови посеви. Именно там е намерил египетската култура чуфа, както и валентийския лук с еднокилограмови луковици.

Посетил е дори и Западен Китай, откъдето е донесъл скорозрели форми памук и пшеница, много други образци и около 5000 образеца семена.

Огромен е броят на местата, посетени от Вавилов. Успешни са били експедициите му и до Южен Казахстан (изучавал е памуковите, маковите и оризовите посеви), Сибир, Япония (обект на изследване са били основно ориза и чая), Дания, Швеция.

Статията е част от историята на:

• История на Николай Вавилов