Експеримент на Иля Мечников с антраксните бацили

От 1884г.

Желанието на Мечников за откриване на новости за потвърждаване на своята теория за фагоцитозата, е неизчерпимо.

След успешното създаване на антраксната ваксина от Луи Пастьор, Иля Мечников се заема със свое ново предизвикателство - да изследва как фагоцитозата влияе на антраксните микроби.

В своите задълбочени проучвания Мечников установява, че фагоцитите не винаги успяват да уловят всички микроби.

Опити ...

Руският учен решава първо да ваксинира опитни животни, след което да ги зарази с антраксни бацили. За целта е използвал 2 групи зайци, само едната от които е ваксинирана по метода на Пастьор. След ваксинирането им той вкарал и антраксните бацили.

Резултатът ...

При първата група ваксинирани зайци фагоцитите са успели да уловят микробните клетки и да ги унищожат, докато при втората група неваксинирани зайчета – фагоцитите не са успели да се справят със своята защитна функция.

Изводът ...

Организъм, който е ваксиниран не е възприемчив към към съответното заболяване. Доказва се противоречивото схващане, че микробите намират благоприятна среда за размножаване във фагоцитите, а точно обратното - те се смилат в самите фагоцити.

Иля успява да докаже, че при ваксиниране фагоцитите увеличават своята активност за по-лесно справяне с болестотворните причинители.

***

В друг свой опит е заразил гълъби с антракс, след което от възпалителната течност е изолирал бели кръвни клетки, успели да поемат от заразените бацили. Развивайки фагоцитите в хранителна среда, установява развитие на бацилите и след тяхното вкарване в животните водят до заболяване.

Извод: Микробите, намиращи се във фагоцитите са живи. Опитът е направил за да защити за пореден път своята теория, която тогажа много учени са отхвърляли.

Статията е част от историята на:

• История на Иля Мечников