Отзвук в медицинското общество след откритието на новокаина през 1906 година

От 1924г.

Откриването на новокаина от Алфред Айнхорн през 1906 година бележи началото на нова ера в оперативното лечение. Трудно е да се каже колко пациенти по света са спасени от усещането за болка по време на операции. През 40-те години на миналия век новокаинът се счита за "златен стандарт" в областта на местните упойки, с който се сравнява ефикасността и токсичността на други местни анестетици.
Множество симптоми на болести и синдроми носят имената на човека, който за пръв път ги описва. Тази традиция е в сила и за методите, устройствата или инструментите, а образите на историческите личности, които са ги развили и популяризирали често присъстват в изображенията на пощенски марки.

Интересните фармакологични свойства, въздействието и развитието на новокаина се превръщат в причина за немалко изследвания, целящи разработката на подобни синтетични лекарствени препарати. За съжаление никой от тях не е достатъчно съвършен и безопасен, за да достигне до фармацевтичния пазар или да се доближи до новокаиновата структура.

Този факт бива предварително осъзнат от Хенри Браун. Когато публикува през 1924 година своите мемоари, Браун описва приема на новокаина сред медицинското общество като "решително събитие " за хирургията, защото никоя местна упойка преди новокаина не е успяла да замени пълната анестезия при оперативна намеса. През първото десетилетие на ХХ век, благодарение на сътрудничеството в областта на химията, промишлеността и клиничната медицина се създават подходящи условия за появата на модерната местна упойка. Преди откриването на лидокаина през 1943 г. от Нилс Льофгрен и Бенгт Лундквист, новокаинът е еталон за всички упойващи вещества, той е първият надежден локален анестетик.

Статията е част от историята на:

• История на новокаина