Изследвания, касаещи химичния състав на прополиса след 1979 година

От 1979г.

Благодарение на изследвания, провеждани до края на 1979 година станало ясно, че химичният състав на прополиса не е фиксиран и може да варира в зависимост от различните региони, преобладаващата растителност, климатични условия на отделните сезони отделните пчелни семейства. Във всяка прополисна проба, учените можели да открия от 80 до 100 химични съединения, които най-често са идентифицирани.

Като цяло, най-малко 180 различни съединения са били открити в пчелния клей до този момент. Базисни анализи показват наличието на около 50 общи елемента, съставящи "европейския" прополис, който обикновено се събира от тополи и някои иглолистни дървета, характерни за нашите географски ширини. Тези съставни елементи влизат предимно в състава на смолите и растителните химични смеси от смоли и летливи съединения. След тези смеси са: канелена киселина и нейните деривати, кумарова киселина, пренилирани съединения, артепилин C (50%), пчелен восък (30%), етерични масла (10%), пчелен прашец (5%), минерали , полизахариди, протеини, аминокиселини, амини, амиди, и органични остатъци (5%).

Основните съставни съединения на прополиса в повечето от случаите са флавоноиди. Някои от базисните фенолни естери и флавоноиди са фенетиловият естер на кафеената киселина, кверцетина, байкалина, пиноцембрина, нарингина, галангина и кризина, за който е установено, че е отговорен за антимикробните, антиоксидантните и противовъзпалите свойства на пчелния клей.

В тропическите райони пчелите също събират смолистите вещества от цветята и дърветата, характерни за конкретната географска област. Тропическите растения от родовете Clusia и Dalechampia са единствените растителни родове, които произвеждат флорални смоли, за да привличат опрашители.

Гизалберти е отбелязал в своя труд, посветен на прополиса, че много от съединенията, изолирани до този момент от пчелния клей представляват много малка част от неговото реално съдържание. Повечето от тях са изучени чрез частични прополисни проби, приготвени в органични разтворители, в които голяма част от пчелното „лепило” на практика е неразтворимо.

Статията е част от историята на:

• История на прополиса в медицинската наука