Изследвания и хипотези на Александър Опарин

От 1922г.

В биохимичния институт ученият Александър Опарин е изследвал обмяната на веществата.

Някои от резултатите за обмяната на веществата и нейните звена - синтез на белтъци, нуклеинови киселини, фотосинтеза, биоенергетика, дишане и ферментации - са намерили приложение в практиката.

Изследвайки биохимичните процеси в захарното цвекло, успял да разработи режим за неговото по-продължително съхранение.

Това дало възможност за удължаване на сезонната работа на захарните заводи, което от своя страна довело до увеличаване на тяхната производителност и намаляване на загубите на суровина.

Опарин е поставил и ензимологичните основи на производството на чая, витамините, винарството, хлебопекарството, пивоварството и др.

През 1922 година на заседание на Ботаническото дружество, за пръв път биологът изложил своите твърдения за произхода на живота. Своята хипотеза е обяснил по следния начин. Тъй като биохимичните апарати на фотосинтезата и хемосинтезата са изключително сложни, за Опарин е било малко вероятно те да възникнат непосредствено от неорганични вещества (въглероден двуокис и вода).

Това му е дало основание да предположи, че най-напред са се появили по-примитивните по вътрешна организация същества, а именно хетеротрофните. Според него те са възникнали от съществуващите в природата прости органични съединения и са имали способността да се хранят с готовите вещества.

Вземайки под внимание схващанията на своите предшественици, че животът е произлязъл от неживата материя, че в основата му е белтъкът, той създал и хипотезата си за възникването на живота, според която монополната биологична синтеза на органичните вещества е характерна само за съвременната епоха от съществуването на нашата планета.

Според Опарин възникването на живота на Земята е резултат на закономерния и продължителен процес на еволюция на неорганичната и органичната материя, който се поддава напълно на изследвания.

Статията е част от историята на:

• История на Александър Опарин