Изясняване на действието на витамин D

От 1926г.

През 1922 година били направени монументални за медицинската история открития, които довели до "появата" на витамин D. След този момент медицинската наука не само, че не спряла развитието си, а напротив - интересът към Слънчевия витамин продължил. Той бил подложен на щателни проучвания.

И така, още в първите години от появата си, витамин D изиграл немалка роля в премахването на рахита, който на практика изчезнал като медицински проблем. За съжаление, този факт до някъде е допринесъл за застоя в изследванията, касаещи действието на калциферола (това е другото име на Слънчевия витамин). В този времеви отрязък били положени сериозни усилия в изучаването на структурата и действието на специфичните водоразтворими фактори във витамин В, за които било доказано, че са съставени от няколко фактора, изпълняващи различни функции в тялото ни, каквато например е коензимната. Въпреки че немалко изследователи са се опитвали да докажат, че и витамин D е коензим, начинанията им попадали в "задънена улица". Този неуспех навел учените на мисълта, че в телата ни калциферолът функционира в непроменено състояние. Тази идея се приемала като постулат до 1968 година.

Появата на витамин D "на сцената" повдигнала и друг, много съществен въпрос – как този стероид повлиява на лечението на рахит при децата и "неговата двойница", поразяваща възрастните хора – остеомалацията? Едни от най-ранните изследвания, посветени на тази тема, до известна степен, са недооценени от историята. Те са направени през 1925 и 1926 от английския лекар д-р Шипли и неговите колеги (едното изследване се казва "Calcification of rachitic bones in vitro", а другото – от 1926 година е озаглавено "Studies upon calcification in vitrо").

За да проведе експериментите си, медикът е изследвал парчета от кости на плъхове, заболели от рахит. Една част от костните фрагменти били поставени в кръвен серум, получен от гризачи, имащи дефицит на витамин D. Друга част от костиците били поставени в кръвен серум от плъхове, които са приемали калциферол.

Резултатите от изследването били доста любопитни - наблюдавало се натрупване на калций и фосфати в костните парченца, поставени в кръвния серум, богат на витамин Д. При добавянето на витамин D в серума на плъхове с недоимък на този витамин не настъпила никаква промяна в минерализацията на костните фрагменти. От съществено значение бил фактът, че калцифицирането в рахитичните парчета кост можело да се постигне и при престой в серум, който съдържал същите нива калций и фосфор, каквито са и в серума на животните, приемали витамин D.

За съжаление тези резултати не показвали какъв е механизмът на действие на Слънчевия витамин, но се предполагало, че "провалът" в минерализацията на едната група от костите може да се дължи и на неуспех в механизмите на "доставката" на калций и фосфор във фрагментите на животни с дефицит на витамин Д.

Следващото важно откритие, касаещо действието на калциферола е направено през 1937 година от медика д-р Николайсен. Той доказал, че витамин D увеличава усвояването на калция в тънките черва. По опитен път лекарят категорично доказал, че Слънчевият витамин има съществена роля в усвояването на калция в храната. Освен това, доктор Николайсен и екипът му подчертали, че изследваните опитни животни, които са приемали витамин Д, са съумявали да усвоят по-ефективно калция от другите гризачи, които приемали адекватно количество калций, но не получавали витамин Д.  

Като допълнение към обяснението за ролята на витамин Д в усвояването на калция, д-р Николайсен изказал тезата за съществуването на определен "ендогенен" фактор, който следва да "информира" червата какво е оптималното количество калций, което "изискват" костите. Според тази теория, при условията на ниска минерализация, костите следвало "да дадат знак" на червата, че организмът има нужда от допълнително усвояване на калций. Този "ендогенен" фактор на Николайсен бил "разкрит", едва след  изясняването на функционалния метаболизъм на витамин D, което било направено доста по-късно.

Друг съществен напредък, помогнал на учените да открият повече за действието на витамин Д в тялото ни, бил постигнат от медиците Лам и Нюман през 1958 година. Опитите на лекарите са публикувани в труда "On the role of vitamin D in calcificati". В него те са изказали и защитили тезата си, че при нормални условия кръвта ни е изключително наситена с фосфор и калций, а минерализацията всъщност е катализиран кристализационен процес. Тяхната теза "обвързала" участието и на витамин Д. Според тях, калциферолът увеличавал нивото на серумния калций и фосфора до суперсатурационни нива, отговорни за нормалното костно минерализиране.

Окончателно доказателство на твърдението на Лам и Нюман било "предложено" от медиците д-р Ъндъруд и д-р Делука през 1984 година в труда им "Vitamin D is not directly necessary for bone growth and mineralization". Според лекарите вливането на калций и фосфор за поддържането на нормални серумни нива на тези минерали при плъхове с дефицит на витамин Д довели до появата на нормална минерализация. По-нататъшните опити целели да изяснят механизма на действие на витамин D върху червата, костите и бъбреците, където калцият и фосфорът биват абсорбирани, резорбирани или мобилизирани.

Странно или не, заболяването рахит можело да бъде "предизвикано" при плъхове само при спазване на хранителна диета, бедна на фосфор и витамин D, докато храната с ниско съдържание на калций и витамин D водела до заболяване от остеопороза при опитните гризачи. Въпреки това, ниското ниво на серумния калций и фосфор при човека предизвикват появата на рахит.

И така, въпреки че първоначалните изследванията, които целели да обяснят функцията на витамин Д леко са се забавили, то успехът от ценните научни открития не закъснял – в крайна сметка хората научили как действа Слънчевият витамин, който подобаващо защитил имиджа си на незаменима хранителна добавка, важна за доброто здраве на хората.

Статията е част от историята на:

• История на витамините