Историческо развитие на лечебната употреба на джинджифила от 1999 до 2009 година

От 1999г.

Джинджифилът (Zingiber officinale Roscoe) е едно от най-често консумираните полезни лечебни растения в света, а този факт е потвърден от изследване на д-р Сур, озаглавено "Molecular mechanisms of chemopreventive effects of selected dietary and medicinal phenolic substances", публикувано през 1999 година).

Историята, разказваща за лечебната употреба на ароматното растение е установила, че джинджифиловият олеоризин има изключително полезни свойства за човешкия организъм. Смолистото вещество се получавало от алкохолен екстракт, който се оставял на проветриво място, за да се изпари алкохолът. Установило се, че олеоризинът съдържал по-концентрирани от натуралните ароматни джинджифилови съединения. Смолистото вещество съдържа биологично активни компоненти, сред които е джинджеролът.

Съединението е основният лютив компонент на джинджифила, а учените Каул и Джоши, автори на учебника "Alternative medicine: Herbal drugs and their critical appraisal-part II", публикуван през 2001 година смятат, че джинджифиловият олеоризин проявява различни физиологични и забележителни фармакологични свойства, които могат да помогнат в лечението на някои заболявания.

Въпреки че джинджифилът по принцип се смятал за безопасен, липсата на пълно разбиране относно механизмите на неговото действие наложил повишено внимание по време на терапевтичната му употреба. Мненията по този въпрос на Барет, Кийфър и Рабаго от 1999 година, както и тези на Шърман и Пан са важен етап от историята на лечебната употреба на джинджифила в медицинската наука. Благодарение на труда на тези учени и техните изследвания притесненията на хората относно страничните ефекти и ефикасността от джинджифиловите терапевтични средства биват успокоени благодарение на предложените научни обяснения.

Историята на лечебната употреба на джинджифила в медицинската наука свидетелства, че растението се е използвало още преди хиляди години за третирането на множество заболявания като настинки, гадене, артрит, мигрена и хипертония. Лекарствените, химичните и фармакологичните свойства на джинджифила са подробно разгледани в периода от 2001 до 2009 година. В проучванията са участвали медиците Сур, Лий, (през 1998 година) Ернст, Питлър (през 2000 година), Афзал (през 2001 година), Боде, Донг (през 2004 година), Буун, Шефилдс (през 2005 година), Борели (през 2005 година), Чурубашик (през 2005 година), Линдмарк, Фрондоза(през 2005 година), Томсън и Потър(през 2006 година), Елиопулус (през 2007 година), Шукла, Синг (през 2007 година), Уайт (през 2007година), Али (през 2008 година) Никол и Хенайн (през 2009 година) и други.

След 2008 година се наблюдават някои събития, важни за историята на лечебната употреба на джинджифила в медицинската наука. Интересът към растението, неговите компоненти и свързаните с тях превантивни и терапевтични лечебни средства се увеличил значително. Научните изследвания, касаещи фармакологичните и физиологичните действия на джинджифила също се увеличили.

Статията е част от историята на:

• История на лечението с джинджифил в медицинската наука