История на кръвта в медицинската наука от 2500 г.пр.Хр. до 200 г.сл.Хр.

В продължение на хиляди години, човешкото тяло е било любопитна загадка за света на науката. Всъщност, култури по целия свят лекуващи с различни форми на внушение, обвързано с целебни ритуали, се борили срещу болестите. За съжаление тези усилия имали различна степен на успех.

 

И все пак, изследването на човешката физиология оставало неуловимо за тях. Тази тенденция никъде не се забелязва толкова отчетливо, колкото в изграждането на представата за кръвта. Въпроси като: какво е естеството на червената течност, какво извършва тя, къде се влива и как се създава остават без отговор.

 

Историята на кръвта в медицинската наука може да бъде последователно проследена от 2500 г.пр.Хр до 900 г.пр.Хр. и изглежда по следния начин:

 

2500 г.пр.Хр.

 

 

Египтяните лекували своите болни с лечебно кръвопускане, както показва и картината.

 

500 г.пр.Хр.

 

 

Гръцкият мислител, който провеждал животински дисекции Алкмеон от Кротон отбелязал, че артериите и вените са нееднородни.

 

450-400 г.пр.Хр.

 

 

 

Гръцкият философ Емпедокъл,  практикуващ в Сицилия бил убеден, че органът, който съхранява кръвта е и отговорен за човешките чувства. Този орган е сърцето. Според Емпедокал цялата материя била съставена от четири основни елементи - земя, огън, въздух и вода.

 

400 г.пр.Хр.

 

 

Повлиян от идеите на Емпедокъл, Хипократ, виден лекар на античността постулира, че подобно на четирите елемента, тялото се състои от четири хумори - кръв, храчки, черна и  жлъчка, а техният дисбаланс причинява заболяванията. В допълнение към хуморалната теория, Хипократ и неговите последователи изложили принципи,  върху които се крепят основите на голяма част от западната медицина: болестите имат естествено обяснение, не са следствие на магически заклинания, пациентите трябва да бъдат наблюдавани, за да се отбележат, симптомите на заболяването, лекарите трябва да се придържат към строг етичен кодекс на поведение.

 

350 г.пр.Хр.

 

 

Гръцкият философ Аристотел смята, че сърцето е централният орган на тялото и следователно, съхраняващ душата. Той е провел дисекции на много различни животни, описвайки техните анатомични структури. Въз основа на наблюденията си, Аристотел предполага, че сърцето е трикамерен орган, дори и при хората.

 

300 г.пр.Хр.

 

 

В Александрия, един от първите гръцки анатоми, извършил множество публични дисекции на човешки трупове, Херофил от Халкидон, определил, че артериите са по-дебели от вените и също пренасят кръв.

 

130-200 г.сл.Хр.

 

 

Чрез своите изследвания по анатомия, успешни лечения на пациентите и многотомни съчинения по медицина и философия на медицината, Клавдий Галенус, известен като Гален се превръща в един от най-важните лекари в историята. той доказал, че артериите съдържат кръв, а системата на артериите и вените са коренно различни. Древният медик стигнал до извода, че кръвта преминава през черния дроб, придвижва се към вените и достига до всички части на тялото, преминавайки между камерите специални клапи. Неговите идеи, от които не всички са верни формират ядрото на Медицинския канон в продължение на векове.