Инструменти на генното инженерство

От 1977г.

ДНК-полимеразата повтаря съдбата на много други фундаментални инструменти за генни манипулации.

Полимеразната активност на ензима на Корнбърг се използва за включване на белязани нуклеотиди в небелязана молекула, т.нар. радиоактивни сонди, които позволяват да се открият хомоложни молекули РНК или ДНК чрез хибридизация в гелове или епруветки.

През 1977 Фредерик Сенджър показва, че този ензим може да се използва и за определяне на последователността на ДНК-молекулите. Методът PCR всъщност произлиза от този подход на секвестиране.

Фредерик Сенджър искал да следи като функция от времето включването на нуклеотиди в молекулата на ДНК, осъществявано от полимеразата. Желаейки да включат в синтезирана ДНК максимална радиоактивност, учените използвали три небелязани нуклеотида , а четвъртия, наречен Х, добавяли в малка концентрация.

Те забелязват, че тази слаба концентрация понякога предизвиква спиране на действието на ензима, който би трябвало да включи Х-нуклеотида. Установява се методът на секвестирането :спиране на удължаването на ДНК-веригата при даден нуклеотид, след което се определя дължината на така получените различни фрагменти.

Съществува и друг метод за секвестиране на ДНК, наречен метод на Максим Гилбърт. Той използва химически реактиви за нарязване на ДНК на точно определени места. И двата метода са еднакво прости и са сред основните инструменти на генното инженерство. Въпреки това се ползва основно метода на Сенджър.