Книга на Иван Павлов от 1897 година

От 1897г.

Благодарение на множеството проведени изследвания от руския физиолог Иван Павлов, касаещи естеството на храносмилателния процес и функционирането на органите на храносмилателната система може да се направят някои важни изводи. Например, без „апетитния” стомашен сок повечето храна би останала несмляна. Тя просто остава в стомаха, докато не се разложи. Руският учен е стигнал до извода, че апетитът и нравът на опитното животно имат важна роля в този процес.

Иван Павлов смята, че експериментите му обясняват защо някои хора имат проблеми с храносмилането. Хората често ядат набързо, без да обръщат внимание на храната, или пък са притеснени и обсебени от нещо по време на хранене. Поради това те не отделят необходимия „апетитен” сок, за да могат да смелят храната си. Макар хората и да не са си го обяснявали толкова научно, те са възпрели навици и обичаи, с които да улеснят и усилят апетита си. Например има съвсем солидна научна основа за това да се храним в специална стая, трапезария – така храненето се разграничава от ежедневната работа, а това спомага човек да се съсредоточи върху яденето. Друг пример е, че навсякъде по света хората слагат в храната си много подправки, за да стане тя по-вкусна – тоест да улеснят функциите на апетита.

Иван Павлов обобщава резултатите от лабораторните изследвания в книгата си „Лекции върху работата на главните храносмилателни жлези”, написана през 1897 година. Той анализира подобната на завод дейност на храносмилателната система, обяснява как нервната система ръководи целия процес и описва важната роля, която играе в него психиката на животното. Според автора храносмилателната система е добър пример за съвършената приспособеност на животинския организъм към условията на средата. Това е, пише той, „изящен механизъм” наситен, както всичко в природата, с изтънченост и присъща целесъобразност”.

Иван Павлов подчертава, че този негов извод е резултат от хиляди опити, проведени върху стотици кучета от десетки сътрудници в лабораторията. Той благодари поименно на многото свои помощници, които реално са извършили опитите. Представената от него нова картина на храносмилателната система е плод на „общата атмосфера в лабораторията, към която всички са съпричастни и към която всеки с нещо е допринесъл”.     

Статията е част от историята на:

• История на Иван Петрович Павлов