Критика на обществото към Иля Фадеевич Цион през 1881 и реакция на Иван Павлов

От 1881г.

След вторият си семестър от обучението си в Санкт Петербургският университет Иван Павлов вече е дълбоко убеден, че желае да стане физиолог. Той знае също, че ще има много по-добър шанс да получи едно от малкото места на професор по физиология, ако преди това завърши медицинско образование. Затова той решава след дипломирането си (русият студент е завършил Санкт Петербургския университет през 1875 година с научната степен кандидат на естествените науки) да постъпи в най-добрия медицински институт в Русия, Санкт Петербургската военномедицинска академия (Павлов държи изключително трудни приравнителни изпити и се записва в трети курс на тогавашната Медико-хирургическа академия, която от 1881 година се преобразува във  Военномедицинска академия). Един от любимите му преподаватели от Санкт Петербургския университет (напуснал работа поради неразбирателство с висшестоящите)  - Иля Цион вече е бил започнал работа в академията като професор. Цион поканил своя студент медалист да му стане асистент, а Павлов с радост приел оказаната му чест.

Скоро обаче се случило нещастие. Както Павлов си спомнял след години, „стана някакво безобразно произшествие и изключително талантливият професор Цион беше изгонен от академията.” Кариерата на Цион е съсипана, а Павлов се лишава от любимия си ментор. Как е възможно професор да бъде изхвърлен от работа? Отговорът на този въпрос напомня на Павлов по неоспорим начин, че науката и техниката се правят от живи хора и могат да станат причина за големи спорове.

Много хора не харесвали Цион и имали различни причини за това. Преди всичко той имал неприятен характер и голяма част от околните го намирали за нахален и студен човек. Радикалите и либералите не го харесвали, защото не бил съгласен с тях относно необходимостта да се промени съществуващият в Русия социален и икономически строй и понеже отхвърля материалистичните идеи на друго руско светило в областта на физиологията - Иван Сеченов. Цион смята, че физиолозите никога няма да открият как мислите и чувствата са свързани с чисто физичните процеси в човешкото тяло, да не говорим за въпросите съществува ли душата и има ли човекът собствена воля. Та нали мислите и чувствата не са нещо материално – нещо, което не може да се види или пипне. Как е възможно тогава те да се изследват по наистина научен начин? В своите лекции и статии Цион критикува Сеченов и всеки друг, който счита физиологията за „материалистична, радикална наука”. (Цион успява да убеди поне за известно време младия Павлов да изостави интересите си към тези въпроси и да се съсредоточи върху изследванията на сърцето и храносмилателната система). Радикалните и либералните списания публикуват статии, обвиняващи Цион, че е лош учен и безчестен човек.

Много консерватори, които одобряват политическите възгледи на Цион, не го подкрепят, защото е евреин. В русия антисемитизмът е могъща сила и Цион е единият от първите двама евреи професори в руски университети. И накрая, много от студентите негодуват срещу него, защото пише ниски оценки. Повечето от професорите във Военномедицинската академия на изпит пишат поне тройка, дори студентът да се е представил слабо. Цион не прави така и къса над 100 студенти на изпита по физиология.

Поради всички тези причини студентите организирали демонстрации против него и много хора подкрепят тяхното искане да бъде уволнен. Когато той се опитва да изнесе лекция, гневните студенти го замерват с яйца и краставици. Отначало министерството поддържа нападнатия професор, арестува демонстриращите студенти и дори поставя въоръжена охрана да пази реда на неговите лекции. Но през есента на 1874 година протестите се разрастват и Санкт Петербургският университет, Военномедицинската академия и други висши училища са затворени. Подкрепата за Цион се изпарява.  Правителствените чиновници му предлагат да си вземе „отпуск” – и повече не го канят да се върне обратно.

За Павлов това е, разбира се, катастрофа. Любимият му преподавател е унижен и провален, а неговите собствени планове са осуетени. Дори и 50 години по-късно той си спомня, че като един от малкото защитници на Цион е бил смятан от другите студенти едва ли не за шпионин. Поради голямата си преданост към Цион той отказва да работи със заместилия го преподавател по физиология. Павлов дори бойкотира университетската церемония, на която трябва да му бъде връчен златния медал за научна работа, извършена в лабораторията.

Следващите 15 години са изключително трудни за Иван Павлов. Той завършва Медицинската академия (през 1880) и докторантура по медицина (през 1883) без научен ръководител, който да го наставлява. Макар и да е публикувал вече много статии за сърцето и храносмилателната система, малкото овакантени места за професори по физиология се дават на кандидати, които имат подкрепата на влиятелни професори.       

Статията е част от историята на:

• История на Иван Петрович Павлов