Лекари,допринесли за изучаването на инфекциозните заболявания при децата от 16-ти век

от 27 окт 2016г.

От 1578г.

През шестнадесети и седемнадесети век голям брой специалисти от цял свят се заели с нелеката задача да проучат природата и симптоматиката на широко разпространените инфекциозни болести, покосяващи децата.

В този ред на мисли, френският лекар Гийом дьо Байу със сигурност бил един от най-отявлените изследователи на въпросните състояния. През 1578-ма избухнала голяма епидемия от коклюш в Париж и именно Байу се смята за първия медик, описал болестта в детайли. Нещо повече, специалистът имал възможността да проучи из основи и рубеолата, както и скарлатината, които също върлували с пълна сила в разглеждания период и отнемали живота на хиляди хлапета в световен мащаб. През 1640-та французинът публикувал ценния си труд "Epidemiorum", в който може да се открие ценна информация за заразните заболявания не само при мъниците, но и при възрастните.

Век по-късно, през 1646-та, датският медик Томас Бартолин коментирал в своите разработки заразната природа на дифтерията. През 1653-та в Англия своята поява направила втората печатна педиатрична книга, публикувана от Робърт Пемел. Изданието включвало специални глави за болествоторното въздействие на въшките, за възпаленията в ушите, за етапите на протичане на дребната шарка и други. Третата английска книга, посветена на детските болести, била написана от Дж. Старсмейр и там за пръв път била споменато т. нар. състояние скрофулоза.

Няма две мнения по въпроса обаче, че уважаваният британски лекар Томас Сиденхайм осъществил най-задълбочени проучвания върху детските инфекциозни заболявания през 17-ти век. През 1670-та англичанинът изброил в детайли симптомите на дребната шарка, а пет години по-късно – и на скарлатината.

В края на седемнадесети век, през 1689-та, в Лондон бил публикуван малък медицински наръчник за заболяванията при малчуганите, създаден от специалиста Уолтър Харис. Странно или не, книжката се сдобила с изключителна популярност и била преиздадена осемнадесет пъти. Харис написал есе и за венерическите заболяване, както и сериозен по обем трактат за чумата. През 1721-ва Уолтър горещо препоръчвал ваксинацията срещу едра шарка.

В заключение можем да кажем, че областта, касаеща инфекциозните заболявания при децата, се радвала на бавно, но сигурно развитие, което продължило и през следващите векове.